Трън в окото

Бях бременна с първото си дете, когато ми влезе Трън в окото. Това ще рече преди около 16 години. От тогава все чакам да родя и да порасне детето (децата), за да се разходим натам, щото от всичко прочетено става ясно, че мястото не е подходящо за много малки и твърде големи хора. Спонтанната идея за излизане от столицата преди близо месец ни отвя точно там и отново си зададох въпроса : Къде съм спала 40 години, та не съм ходила по тези места никога досега, при положение, че са толкова близо до нас?



Оказа се, че дори и да не тръгне човек по известните екопътеки, има толкова много какво да се прави в района, че два дена определено не стигат и със сигурност ще повторим-тъкмо и децата ще пораснат;)
И няколко съвета:
· За да можете да минете през Трънската екопътека, наистина трябва да сте достатъчно пораснали да можете да направите голям разкрач с голяма денивелация, а също и да не сте достатъчно пораснали, за да не ви припукват ставите на всяко мостче. Така че, ако сте под метър и двайсет или над 60 години, заложете на съседните пътечки-прекрасни са!

· Ако имате повече деца, не взимайте всичките-все ще се намери някое да мрънка и със сигурност ще го правят едно след друго. Или вземете 5 килoграма мандарини, с които да им запушвате устите, както направихме ние.

· Вземете си храна за разходките, защото района не предлага дори от онези отвратителни кебапчета и хляб ( което иначе е прекрасно). И нека не са само мандарини;)


Дотогава малко топли снимки, с дъх на есен, шума, мостчета, тунелчета и красота.