Моменти-октомври 2013 или 40

Днес моментът е различен. Време е да порасна!
Това е моят месец и моят ден, в които е редно да хвърля един поглед назад и да видя до къде я добутах и какво научих за половин живот.

* Стигнах точно до там, до където си представях като момиче- развих способността да държа в едната си ръка дете, колело и пазарска торба, а с другата да нанасям корекции в плана си за предстоящия уикенд. Колкото и клиширано да звучи, семейството е това, за което си струва да направиш всичко и няма сила, която да ме накара да го оставя на втори план.

* Научих, че заминавайки се с глупости, страшно оглупявам. И не е редно вече да придавам смисъл на неща, които нямат такъв за мен.

* Научих се да не гледам сериозно на себе си- винаги мога да отида да окося ливадата, ако Васка не го е направила;)))

* Научих, че понякога мога да бъда спокойна-независимо колко удобно се чувствам, след като веднъж съм се закрепила върху метлата;) Работя по въпроса да го практикувам ежедневно.

* Научих се да искам онова, което смятам, че заслужавам и да го получавам.

* Научих се да благодаря и да съм благодарна- най-вече за това, че успявам да видя онова, което имам, преди да поискам онова, което нямам.

* Научих се да забравям, да прощавам и да се извинявам. И да се чувствам добре от това;)

* Научих се да не се сравнявам с другите и да не гоня чужди мечти.

Мисля, че за половин живот е добре.

И ако имам право на едно желание за рождения си ден, то е само за здраве! За мен, за близките ми и за всички!
Торта-друг път;)

Капрезе с пържени зелени домати

След като и последният орех падна от дървото и обрахме всичкото грозде, е крайно време да спра да се надявам че зелените домати ще станат червени. След първоначалния голям удар от 5 броя едновременно, истински, сочни градински и ароматни домата, повече нищо смислено не видяхме. Една дузина се припичат на слънце от доста време, но явно са използвали слънцезащитен крем с висок фактор, тъй като няма никакъв признак дори на лек загар.



Зелените домати не влизат дори в топ 100 на моите продукти, но една рецепта някак си ме изкуши и тъкмо навреме се появи в зрителното ми пространство. Сега съвсем отговорно мога да заявя, че в тази си комбинация те ми харесаха:



Салата Капрезе с пържени зелени домати:

* 4 големи зелени домати;
* 2 яйца;
* ½ чаша царевично брашно;
* 1 чаша брашно
* мазнина за пържене;
* 150 гр моцарела;
* пресен босилек;
* сол, балсамов оцет и черен пипер.



Приготвяне:

Доматите се нарязват на кръгове с дебелина около 1 см. Яйцата се разбиват, а двата вида брашно се смесват отделно. Овалваме парчетата домат първо в яйчената, а след това и в брашнената смес и пържим в сгорещена мазнина от двете страни. Изваждаме върху кухненска хартия да се отцедят. През това време нарязваме моцарелата на кръгчета и подреждаме домат, моцарела, босилек, домат, моцарела, босилек. Поръсваме със сол, черен пипер и балсамов оцет и сервираме.
Идеята- оттук!

Една чудесна салатка за последния ( дано не) топъл уикенд за октомври!

Събота сутрин!

Събота сутрин!
Топъл есенен ден. Навън всичко е пъстро. Слънцето пече. Въздухът е свеж. Подухва ветрец. Кучето на двора подтичва с високо вдигнати "крака" от насъбралата се през седмицата шума. Витоша е разкошна точно сега!
Отварям широко прозореца, за да пусна цялата природа вътре. А там- мирис на кафе, току що приготвена закуска и деца по пижами- мирис на събота сутрин с :

ванилени гофретки и пудра захар



Продукти:

* 1 ч.ч.брашно;
* 2 ч.л. захар;
* 1 ч.ч. прясно мляко;
* 2 яйца;
* 1/2 ч.ч масло;
* 2 пакетчета ванилиия.



Приготвяне:

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци. Разбиваме жълтъците със захарта и маслото. Добавяме млякото и ванилията и разбъркваме отново. След това прибавяме брашното и бъркаме до получаването на гладка, хомогенна смес. Отделно разбиваме белтъците на сняг и ги добавяме към останалите продукти. За изпичането им използваме гофретник, предварително загрят и леко намаслен. Поръсваме с пудра захар, ядки или каквото пожелаем.

Добро утро на теб!

Тиквено!

Последният път, когато се уговаряхме нещо с времето, беше то да се разтяга, за да ми стигне за всичко, което искам. Не знам аз ли зле обяснявам или то не ме разбра, но освен, че денят се сви и вече се прибирам почти по тъмно, съдбата ми гласува и нови отговорности, които тотално ще разбият представите ми за спокойно ежедневие. След три дни за дълго ще остана без половин и освен майка, домакиня, маршрутно такси и труженичка, ще трябва да се превърна и в топло- и електротехник, хамалин, градинар и любящ баща;) Надявам се всичко да е за добро, да ми върви гладко и в Коледната вечер да се съберем цялото фемили край елхата и дядката да ме дари с много подаръци за добре свършената работа. Очевадно е, че трябва да преразпределя наново часовете за работа и почивка. Още по-очевадно е, че ще трябва да прибягвам до допълнителни стимули, които да ме държат в настроение, когато то съвсем се изпари. Затова проучвам възможните решения от сега. Едното го открих:



Знаете вече, че експериментирам упорито на тема кафе. След банановото и ментовото, иде ред на тематичното за октомври-тиквеното:



Продукти:

* 1/2 чаша горещо кафе;
* 2 с.л. пасирана предварително опечена (леко прегоряла) тиква с мед;
* 1 ч.л. от следната смес ( равни части джинджифил, канела и индийско орехче);
* малко ванилия;
* 1 ч.ч. мляко;
* кафява захар на вкус.



Приготвяне:

Млякото се загрява, добавят се тиквата, кафето и подправките и се разбърква добре. По желание се добавя разбита сметана ( аз не желая) и се поръсва с канела.

Хубав октомврийски четвъртък!