Според Уикипедия, 42 е естествено число, което се намира между 41 и 43. Освен това е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 4 и 2;)
От друга страна, това са точно минутите, необходими да се премине от единия до другия край на Земята, ако се минава през ядрото.
А от трета страна, според Дъглас Адамс, 42 е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало.
Защото... някъде тук, около тези години, човек започва да разчупва стереотипите, да отмята мечтите си и да гради една прекрасна част от живота -своята! Защото вече е ясно, че ако седиш и чакаш смисъла да дойде, той няма да се появи. Ако не се вдъхновяваш, не влагаш енергия и не работиш по въпроса за СВОЯ смисъл, просто нищо няма смисъл. А да създаваш незабравима част от своя живот, е чудесно приключение.
Не че досега не съм си мислила, че го правя... но все някаква по-важна и не рядко чужда работа излизаше и аз като усърдна мишка бързах да задвижа колелото с лапички.
Днес моят рожден ден е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало.
Обичам рождените си дни и си пожелавам здраве, за да мога да изтъркам подметките си през следващите 42, обикаляйки и откривайки все по-нови и вълнуващи кътчета от своя живот.
Знам,че и всички вие ми желаете най-доброто, а аз ви поднасям тази любима моя малиново-шоколадова торта.
Ето и рецептата:
Продукти:
за крема:
* 500мл прясно мялко;
* 150 гр. шоколад;
* 2 с.л. желатин ( равни);
* 1/2 пакет шоколадов пудинг;
* 100 гр захар;
* 1 ванилия.
за блата:
* 125 гр. брашно;
* 20 гр какао;
* 3 яйца;
* 150 гр захар;
* 150 гр. масло.
за малиновото желе:
* 500 гр малини ( може и замразени, предварително размразени и отцедени);
* 1 пълна супена лъжица захар;
* 1 чаена лъжичка желатин.
Приготвяне:
Първо приготвяме блата. За целта смесваме маслото със захарта до получаване на еднородна смес. Добавяме едно по едно яйцата, като разбъркваме добре. Следват брашното и какаото. Разбъркваме отново и изсипваме сместа във форма с размер 16-18 см диаметър. Ако искаме количество за форма с размер 22-24см, приготвяме двойна доза.
Печем в предварително загрята на 180градуса фурна докато клечка, забита в средата излезе суха. Поне 20-тина минути (освен това не е безкрайно важно клечката да е абсолютно суха).
Оставяме го да изстине и когато е готов, разрязваме на две части.
Междувременно приготвяме крема. За целта загряваме прясното мляко на котлон. Когато стане топло, добавяме към него захарта и шоколада. Изчакваме около половин минутка и разбъркваме добре, докато се разтворят. Като заври сместа, я махаме от котлона. Прибавяме предварително разтворения в малко вода пудинг и ванилията. Разбъркваме и връщаме отново на котлона. Бъркаме докато започне да се сгъстява. Отделно разтваряме желатина на водна баня и го изсипваме към шоколадовия крем, който вече сме отстранили от котлона. Оставяме настрани да изстине.
Малиновото желе приготвяме по познатата схема: слагаме малините на тиган, заливаме ги със захарта и когато се затоплят и захарта се разтопи, махаме от котлона и заливаме с предварително разтворения на водна баня желатин. Разбъркваме хубаво. Важно е желатинът да е добре разтворен, като в същото време не е оставян на пряк огън, защото иначе после не върши работа).
Тортата се сглобява като най-отдолу на тортена форма се постави първия блат, залива се с 1/2 от крема, втория блат, отново крем и се поставя в хладилник да се стегне леко. Студеното желе се слага внимателно най-отгоре така, че да не се примеси към шоколадовия слой. Просто шоколадовият слой трябва да е стегнал в някаква степен, а малиновият да е изстинал. Отлежава няколко часа в хладилник ( най-добре цяла нощ) , премахва се ринга и се консумира.
събота, 31 октомври 2015 г.
понеделник, 12 октомври 2015 г.
Дъждовно, като в Лондон
Това е една малка разходка от преди 2 седмици в Лондон, много подходяща и съвсем в унисон с времето навън.
Когато бях ученичка и мислех, че е хубаво да живея извън България, Лондон беше едно от местата, които си бях заплюла. Вдъхновявах се от тухлените къщички, подредени като шоколадови блокчета, от традициите на англичаните и хуморът им и мислех, че градът много би ми прилягал. Сега, 20-30 години по-късно, отивайки за първи път там, констатирах, че това изобщо не е така. Може би с младия си мозък и начин на живот бих се чувствала добре там, но сега единственото нещо, което все още харесвам, е английския хумор.
Градът е твърде голям за моите провинциални разбирания, твърде забързан,мръсен, шарен и пренаселен, а аз вече мечтая за градина с домати:)
Ако човек гледа снимките ми, може и да не остане с впечатлението, че съм точно там, но аз така го видях.
Най-познатата част:
По-малко познатата:
По-зелената:
По-шарената:
И най-символичната;)
И да ви кажа, цял Лондон чисти ориз:)
Хайде, че пак се стъмни:
Когато бях ученичка и мислех, че е хубаво да живея извън България, Лондон беше едно от местата, които си бях заплюла. Вдъхновявах се от тухлените къщички, подредени като шоколадови блокчета, от традициите на англичаните и хуморът им и мислех, че градът много би ми прилягал. Сега, 20-30 години по-късно, отивайки за първи път там, констатирах, че това изобщо не е така. Може би с младия си мозък и начин на живот бих се чувствала добре там, но сега единственото нещо, което все още харесвам, е английския хумор.
Градът е твърде голям за моите провинциални разбирания, твърде забързан,мръсен, шарен и пренаселен, а аз вече мечтая за градина с домати:)
Ако човек гледа снимките ми, може и да не остане с впечатлението, че съм точно там, но аз така го видях.
Най-познатата част:
По-малко познатата:
По-зелената:
По-шарената:
И най-символичната;)
И да ви кажа, цял Лондон чисти ориз:)
Хайде, че пак се стъмни:
Етикети:
разходки
Абонамент за:
Публикации (Atom)