Това го мисля отдавна. Горе- долу от около година и все нещо се проваля. Е, сега нали съм пак самотна майка с три деца, те пожелаха лазаня , а аз реших, че е време да тествам онази си мисъл и да направя две- една класическа, и една по-разчупена;)
Предварително искам да кажа, че аз на простата леща не съм фен. Но виж, в крем супа с леко екзотичен привкус, на кюфтенца, а сега и на лазаня, горещо приветствам. Предлагам и на вас, макар това да не е най-фотогеничната трапеза на света:
Продукти:
* 1 кутия кори за лазаня;
* 250 гр. леща;
* 1 глава лук;
* 3 скилидки чесън;
* 2-3 моркови ( между малки и средни)
* 1 чушка на ситно;
* шепа пресни листа от целина;
* 100-тина грама доматен сок ( или пюре)
* 2 лъжици бращно
* 400-500 гр. прясно мляко
* мазнина, сол, черен пипер и вскякави други зеленчуци, които бихте харесали в плънката.
Приготвяне:
Най-напред лещата се сварява почти до пълна готовност. Прецежда се и се оставя настрана. Задушаваме лука в малко мазнина за около 3-5 минутки. Добавяме чесъна, нарязан на ситно ( или пресован), след това морковчетата, чушката, целината и всичко друго, което смятате, че е подходящо като зеленчук. Овкусяваме със сол, черен пипер и добавяме лещата. След това и доматения сок и оставяме на тих огън за няколко минутки.
След това приготвяме бешамела- по класическият метод- от брашно, мазнина и прясно мляко. Овкусяваме и него с черен пипер, сол и ако имаме, малко магданоз.Понякога този сос става малко по-рядък отколкото трябва, но това за целите на лазанята не представлява абсолютно никакъв проблем;)
Покриваме тавичка с съвсем малко мазнина, после малко бешамел и започваме да редим- плънка, бешамел, кори , плънка, бешамел, кори и т.н. според количеството, като завършваме с кори. Отгоре поръсваме с пармезан или кашкавал и запичаме на фурна за около 30 минути на 250 градуса или докато се зачерви, а сосът поизпари. Все пак внимаваме да не пресушим напълно.
Идеята
оттук!
Хубава седмица!