петък, 30 септември 2011 г.
Задушено телешко с моркови и рукола и ризони
Преди седмица видях в блогът на Гуинет тази рецепта и тъй като все се чудя как точно да приготвя телешкото, комбинацията ми се видя чудесна и реших да пробвам. Единствената разлика от нейната рецепта, е тази че по съвет на Федора, на някакъв етап залях телешкото със сметана, тъй като по нейни наблюдения, така то ставало наистина по-крехко и вкусно:-) Е, вече мога съвсем отговорно да заявя, че наистина е така и да кажа:
Благодаря Федора за съвета,
а на теб Гуинет също огромно благодаря, че сподели тази рецепта.
Съпругът ми е влюбен в това ястие и сега съм притисната да го приготвям често-често.
Моят принос към днешната рецепта, е че я приготвих и че за гарнитура към нея добавих ризони.
Ето и рецептата ( копирам я от Гуинет):
Необходими продукти:
600-700 гр телешко месо
2 големи глави лук
2 големи резена от корен целина
5-6 моркова
1 ч.ч бяло вино
1 дафинов лист
200 гр. сметана
5-6 зърна черен пипер
2-3 зърна бахар
сол на вкус, 2-3 щипки млян черен пипер
4-5 сл. зехтин
рукола
300 гр. ризони;
Месото се нарязва на еднакви хапки, посолява се със солта и смления черен пипер и леко се запържва в зехтина до затвяряне на порите. Прибавя се нарязаният наситно лук и се залива с част от виното. Виното се добавя на части до изпаряване. След последната доза вино се прибавят нарязаните моркови, целина, солта, дафиновият лист и бахара и ястието се залива с 3 ч.ч. вода. Ето на този етап, аз добавих една малка опаковка сметана. Оставя се на тих огън до омекване на месото. Ако е необходимо, доливайте по малко гореща вода. Ястието се поднася обилно поръсено с прясна рукола.
Гарнитурата от ризони, приготвих както се приготвя ориз: Запържваме леко 1 глава ситно нарязан лук, добавяме ризоните с малко вода и леко задушаваме. Подправяме според вкусът си и прехвърляме в съд за печене. Доливаме вода, колкото да покрие сместа и съвсем малко отгоре ( не спазвам правилото 3:1, тъй като при него и оризът и ризоните ми идват малко по-лепкави от предпочитанията). Печем по готовност.
Резултатът е прекрасен!
Още веднъж Гуинет, Федорска,
благодаря ви!
На всички пожелавам хубави почивни дни, изпълнени с хубави есенни емоции и вкусни мигове;-)!
Етикети:
рецепти
вторник, 27 септември 2011 г.
И пак за тях... боровинките
Само че този път под формата на чийзкейк.
След като мини кексчетата жънат такъв голям успех у дома, ясно е че боровинки се купуват през няколко дни. Последният път не уцелих количеството и се наложи да измисля още нещо боровинково, с което да запълня картината. Избрах си чийзкейк с боровинки и маскарпоне, тъй като нямаше как да не стане хубаво:)
Продукти:
- 1,5 пакет ронливи бисквити ( използвах "Еверест" с мляко);
- 500гр. маскарпоне;
- 1 пакет масло;
- 3 яйца;
- захар на вкус;
- 1 пакетче желатин;
- 200 гр. боровинки;
Приготвяне:
Бисквитите се намачкват на трохи. Омесват се с почти едно пакетче масло и едно яйце. Така полученото "Тесто" се поставя във формата ( предварително намазнена), в която ще се прави чийзкейкът като хубаво се разстила по дъното и леко се притиска към стените. Поставя се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса за около 10 минути. През това време се приготвя крем от маскарпоне, захар и жълтъците. Към него се добавят отделно разбитите на сняг белтъци и се обърква с лъжица ( за да остане пухкав). След изстиване, бисквитената основа се залива с крема и се поставя отново във фурната за около 10 минути. Изважда се, охлажда се в хладилник, а през това време от желатинът, боровинките и захарта се приготвя последният слой от чийзкейкът. Желатинът се разтваря според указанията на опаковката. Боровинките със захарта се поставят на котлона докато се получи леко сиропирана маса. Тя се смесва с желатинът и след леко охлаждане се нанася разномерно върху маскарпонения слой. Престоява няколко часа в хладилник, до желиране на повърхностния слой и се консумира.
Много приятен десерт, който си струва да се изчака и опита;)
Желая хубава и ползотворна седмица на всички!
Етикети:
рецепти
понеделник, 19 септември 2011 г.
Супа от аспержи
За първи път опитах аспержи в далечната 1987. По това време майка ми доста пътуваше и при едно от завръщанията си донесе аспержи. Тогава тя приготви от тях нещо като задушено ястие с някакъв сос и шунка, не помня точно какво, но помня, че страшно ми хареса. Оттогава датира и моята любов към този зеленчук. За щастие вече не е никак трудно да ги открием по магазините и аз лично с голямо удоволствие си пазарувам честичко. Последният път приготвих крем супа от тях. Рецептата както обикновено е елементарна, а вкусът-лек и приятен.
Необходими продукти:
* 300гр. аспержи;
* 1 глава лук;
* 1 голям картоф;
* 1ч.ч. прясно мляко;
* 2-3 с.л. масло;
* сол, черен пипер, магданоз на вкус;
Приготвяне:
Аспержите, картофът и лукът се измиват и нарязват на едри кубчета и се поставят в тенджера с около 1 л вода. Оставя се да ври на тих огън около 40 минути. След това се сваля от котлона и се пасира. Връщаме на огъня и добавяме прясното мляко. Оставяме да ври още около 5 минути, добавяме солта и черния пипер и поднасяме топла като към всяка порция добавяме 1/2 лъж. масло и ситно нарязан магданоз.
Супата е подходяща за всички сезони!
Добър апетит!
Етикети:
рецепти
сряда, 14 септември 2011 г.
Предизвикателство: Прието!!!!
Тази седмица май няма да се готви тук.
След като ви разказах какво четиво ме впечатли наскоро, е време да приема предизвикателството, отправено от Габи и да ви разкажа за хората, които живеят в мен :) Въпреки, че словото не е най-добрия ми приятел, няма как да не опитам! От друга страна блогът така или иначе показва доста голяма част от нещата, които преживявам или са си просто моят живот и среда, но стига съм разсъждавала:
Голямо семейство, малка къщичка с красива цветна градинка, са част от младежките ми мечти, които се реализираха. Имаме 3 деца на най-различни възрасти, с които се уча да говорим на един и същи език. Имаме си и куче- нашия верен пазач
и градинка, за която също още се уча да се грижа добре.
Обичам да уча нови неща всеки ден и да съм в движение. Не мога да си представя да изкарам деня пред телевизора или в леглото. С други думи малко нервак по темперамент;-)
Рисуването би било едно от хобитата ми, ако ми се получаваше;-) Всъщност доста умело прерисувам, но за собствено произведение не ми достига въображение;-) Затова обичам да снимам- един чудесен начин да покажеш какво виждаш и как го виждаш. Имам голям мерак да науча повече и за снимането, но засега време за това нямам и го карам по усет;)
Скорпион съм! Приятелите ми твърдят, че съм класически такъв:-) Да не избягате сега, ей:-)! Не хапя много! Всъщност пак според приятелите ми и близките ми, животът с мен не е много ясно дали е хубав, но със сигурност не е скучен:)
Катеренето високо в планината не ми е стихията, нито пък плуването в морето. Затова пък обожавам малките селца, мирисът на трева, горските пътечки и закътаните дворчета. Това ми е любимият туризъм!
Исках да стана пилот, когато бях малка- сега ме е страх да летя със самолет:-) Затова работя на земята и в професията ми няма никакъв полет- занимавам се с таблици, формули и графики, които изцяло следват логиката и математиката и само добавям малко креативност:-)
Мразя да мразя! Предпочитам просто да не харесвам. Не харесвам лъжата, ласкателството, липсата на собствен поглед върху нещата и хората, които не умеят да носят отговорност за постъпките си. Затова пък обичам да обичам! Обичам силно и страстно, на моменти леко задушаващо;-) Предполагам идва от скорпионската ми душа!
Ъпсурд! не е любимата ми група! Харесвам Боно и компания не само заради невероятната музика, но и заради цялостната им философия на живот и действията насочени към теми, вълнуващи милиони хора по света. Именно по тази причина съм особено щастлива, че миналата година успях да си доставя удоволствието да присъствам на едно невероятно тяхно шоу в Истанбул!
Харесвам живота си такъв какъвто е. Търся красотата навсякъде и всеки ден във всичко, така както аз ги разбирам нещата. Не ми е нужно много, за да се почувствам удовлетворена, не гоня големи цели, а само малки такива ежедневно! Това съм аз:-)!
И понеже идеята е да предадем щафетата нататък, нека поемат:
Мони ( като си почине)
Марияна и
Федора
Ако някой от тях вече е подканен преди аз да се сетя, тъкмо да му припомня:-)
Желая ви хубави септемврийски дни и на всички първокласници като мен утре- Успешен старт!
След като ви разказах какво четиво ме впечатли наскоро, е време да приема предизвикателството, отправено от Габи и да ви разкажа за хората, които живеят в мен :) Въпреки, че словото не е най-добрия ми приятел, няма как да не опитам! От друга страна блогът така или иначе показва доста голяма част от нещата, които преживявам или са си просто моят живот и среда, но стига съм разсъждавала:
Голямо семейство, малка къщичка с красива цветна градинка, са част от младежките ми мечти, които се реализираха. Имаме 3 деца на най-различни възрасти, с които се уча да говорим на един и същи език. Имаме си и куче- нашия верен пазач
и градинка, за която също още се уча да се грижа добре.
Обичам да уча нови неща всеки ден и да съм в движение. Не мога да си представя да изкарам деня пред телевизора или в леглото. С други думи малко нервак по темперамент;-)
Рисуването би било едно от хобитата ми, ако ми се получаваше;-) Всъщност доста умело прерисувам, но за собствено произведение не ми достига въображение;-) Затова обичам да снимам- един чудесен начин да покажеш какво виждаш и как го виждаш. Имам голям мерак да науча повече и за снимането, но засега време за това нямам и го карам по усет;)
Скорпион съм! Приятелите ми твърдят, че съм класически такъв:-) Да не избягате сега, ей:-)! Не хапя много! Всъщност пак според приятелите ми и близките ми, животът с мен не е много ясно дали е хубав, но със сигурност не е скучен:)
Катеренето високо в планината не ми е стихията, нито пък плуването в морето. Затова пък обожавам малките селца, мирисът на трева, горските пътечки и закътаните дворчета. Това ми е любимият туризъм!
Исках да стана пилот, когато бях малка- сега ме е страх да летя със самолет:-) Затова работя на земята и в професията ми няма никакъв полет- занимавам се с таблици, формули и графики, които изцяло следват логиката и математиката и само добавям малко креативност:-)
Мразя да мразя! Предпочитам просто да не харесвам. Не харесвам лъжата, ласкателството, липсата на собствен поглед върху нещата и хората, които не умеят да носят отговорност за постъпките си. Затова пък обичам да обичам! Обичам силно и страстно, на моменти леко задушаващо;-) Предполагам идва от скорпионската ми душа!
Ъпсурд! не е любимата ми група! Харесвам Боно и компания не само заради невероятната музика, но и заради цялостната им философия на живот и действията насочени към теми, вълнуващи милиони хора по света. Именно по тази причина съм особено щастлива, че миналата година успях да си доставя удоволствието да присъствам на едно невероятно тяхно шоу в Истанбул!
Харесвам живота си такъв какъвто е. Търся красотата навсякъде и всеки ден във всичко, така както аз ги разбирам нещата. Не ми е нужно много, за да се почувствам удовлетворена, не гоня големи цели, а само малки такива ежедневно! Това съм аз:-)!
И понеже идеята е да предадем щафетата нататък, нека поемат:
Мони ( като си почине)
Марияна и
Федора
Ако някой от тях вече е подканен преди аз да се сетя, тъкмо да му припомня:-)
Желая ви хубави септемврийски дни и на всички първокласници като мен утре- Успешен старт!
вторник, 13 септември 2011 г.
Бамбук
Съвсем случайно попаднах на "Книга за бамбука".
.
*
От описанието и става ясно, че това е история за древните Япония и Китай и за бамбука. "Високата трева", както я наричат, заема изключително важно място в живота на тези народи още от древността. От него се правят лекарства, отрови, произвеждат се традиционните японски лъкове, свързан е с появата на чумните епидемии и измирането на пандите. Той е и причинителят както за кръвопролития, така и за поводи за сътрудничество между китайския и японския управляващ двор.
Историята започва с приказката за прекрасната Кагуя-химе- момиче, родено от бамбук, което насочва действията на главните герои - двама мъже, принудени от обстоятелствата да изчезнат, да избягат от себе си и ... да се намерят. В основата е философията за дзен будизма и именно затова е доста интересен фактът, че авторът е сръбският писател Владислав Баяц, който никога не е стъпвал в Китай.
Това е една прекрасна книга не само за древен Китай и Япония, но и за вечните въпроси са самоопознаване и вътрешно израстване, като в същото време може да се разглежда като приказка.
Чудесна книга с невероятно послание!
* снимките на бамбук са оттук и оттук
Етикети:
книжки
четвъртък, 8 септември 2011 г.
Мини боровинкови кексчета
Това е една елементарна за приготвяне рецепта, която у дома ме карат да правя през ден-два. Извадени от фурната, кексчетата свършват на мига и в общият случай подносът почти непрекъснато е празен. Последният път успях да грабна няколко за кратка фотосесия;-)
А ето и самата рецепта:
Необходимите продукти:
* 300 гр. брашно;
* 200 мл. фанта ( аз по-често използвам прясно мляко);
* 200 гр. захар;
* 3 яйца;
* 100 гр. олио;
* 1 пакетче бакпулвер;
* 200 гр. боровинки:
Начин на приготвяне:
Като при всички уважаващи себе си кексчета и при тези мокрите и течните съставки се смесват поотделно. Накрая добавяме мократа част към сухата и разбъркваме. Наливаме в предварително намазнени формички. Аз добавям и хартиена формичка, тъй като първо са ми по-естетични с нея и второ запазвам формата относително чиста:) Във всяка формичка слагаме по 3-4 боровинки.
Печем в предварително загрята фурна на около 170-200 градуса за около 15-тина минути.
Готовите кексчета вървят чудесно като семки пред телевизора или просто като междинна спирка при преминаването от едно в друго помещение:-)
В моя случай- чудесна добавка към кафето!
Приятен ден ви желая!
А ето и самата рецепта:
Необходимите продукти:
* 300 гр. брашно;
* 200 мл. фанта ( аз по-често използвам прясно мляко);
* 200 гр. захар;
* 3 яйца;
* 100 гр. олио;
* 1 пакетче бакпулвер;
* 200 гр. боровинки:
Начин на приготвяне:
Като при всички уважаващи себе си кексчета и при тези мокрите и течните съставки се смесват поотделно. Накрая добавяме мократа част към сухата и разбъркваме. Наливаме в предварително намазнени формички. Аз добавям и хартиена формичка, тъй като първо са ми по-естетични с нея и второ запазвам формата относително чиста:) Във всяка формичка слагаме по 3-4 боровинки.
Печем в предварително загрята фурна на около 170-200 градуса за около 15-тина минути.
Готовите кексчета вървят чудесно като семки пред телевизора или просто като междинна спирка при преминаването от едно в друго помещение:-)
В моя случай- чудесна добавка към кафето!
Приятен ден ви желая!
Етикети:
рецепти
петък, 2 септември 2011 г.
Гореща светкавица от Холандия!
Преди няколко дни съпругът ми трябваше да пътува по работа за Холандия. Предвид крехкото здраве на дъщеря ни тогава, го убедих да не го прави. Реших да го компенсирам с една холандска "манджа";)
Преглеждайки предложенията тук и там установих, че тези холандци хич не си дават зор да вършат кой знае какво в кухнята- наблягат предимно на зеленчуци (основно картофи), месо и риба и другото е най-обикновена европейска кухня. Избрах си Гореща светкавица, за чието приготвяне също има няколко предложения в мрежата. По този повод аз избрах този, който е най-близо до нашия вкус и в най-голямо съответствие със съдържимото в хладилника;) Умишлено избегнах наденичките, тъй като не ги харесвам особено, а и при наличието на свинско месо в рецептата, не виждам защо да добавям и друго.
Продукти:
* 4 бр. свински котлети;
* 1 кг картофи;
* 1 кг ябълки ( по рецепта трябва да са кисели, но аз сложих в съотношение 50:50 кисели-сладки);
* 2-3 глави кромид лук;
* 500 мл бульон;
* масло, галета, сол, черен пипер.
Приготвяне:
Нарязаните на кубчета картофи, се сваряват в бульона. Към тях се прибавят се ябълките за още 10-15 минути, докато всичко омекне и бульонът изври. Котлетите се начукват, поръсват се обилно със сол и черен пипер, овалват се в галета като даже се притискат силно, за да се задържи по-добре галетата и се пържат в гореща мазнина от двете страни.
Ябълките и картофите намачкваме на пюре и обилно поръсваме с черен пипер ( сол по желание).
Кромидът нарязваме на кръгчета и запържваме в малко мазнина.
Сервира се като върху пюрето се разстила лукът, а наоколо се подреждат котлетите.
В оригиналната рецепта се приготвят на тиган и наденички, които добавяме накрая към порцията.
Не бих казала, че е нещо със зашеметяващ вкус, но що се касае до пюрето, определено е по-различно от вкусът, с който сме свикнали и ако имате експериментаторски дух, ще бъдете доволни от резултатът. Бих казала даже, че на вторият ден вкусът на пюрето е много по-добър:)
Ами това е!
Пожелавам ви един чудесен уикенд!
Преглеждайки предложенията тук и там установих, че тези холандци хич не си дават зор да вършат кой знае какво в кухнята- наблягат предимно на зеленчуци (основно картофи), месо и риба и другото е най-обикновена европейска кухня. Избрах си Гореща светкавица, за чието приготвяне също има няколко предложения в мрежата. По този повод аз избрах този, който е най-близо до нашия вкус и в най-голямо съответствие със съдържимото в хладилника;) Умишлено избегнах наденичките, тъй като не ги харесвам особено, а и при наличието на свинско месо в рецептата, не виждам защо да добавям и друго.
Продукти:
* 4 бр. свински котлети;
* 1 кг картофи;
* 1 кг ябълки ( по рецепта трябва да са кисели, но аз сложих в съотношение 50:50 кисели-сладки);
* 2-3 глави кромид лук;
* 500 мл бульон;
* масло, галета, сол, черен пипер.
Приготвяне:
Нарязаните на кубчета картофи, се сваряват в бульона. Към тях се прибавят се ябълките за още 10-15 минути, докато всичко омекне и бульонът изври. Котлетите се начукват, поръсват се обилно със сол и черен пипер, овалват се в галета като даже се притискат силно, за да се задържи по-добре галетата и се пържат в гореща мазнина от двете страни.
Ябълките и картофите намачкваме на пюре и обилно поръсваме с черен пипер ( сол по желание).
Кромидът нарязваме на кръгчета и запържваме в малко мазнина.
Сервира се като върху пюрето се разстила лукът, а наоколо се подреждат котлетите.
В оригиналната рецепта се приготвят на тиган и наденички, които добавяме накрая към порцията.
Не бих казала, че е нещо със зашеметяващ вкус, но що се касае до пюрето, определено е по-различно от вкусът, с който сме свикнали и ако имате експериментаторски дух, ще бъдете доволни от резултатът. Бих казала даже, че на вторият ден вкусът на пюрето е много по-добър:)
Ами това е!
Пожелавам ви един чудесен уикенд!
Етикети:
рецепти
Абонамент за:
Публикации (Atom)