Градът има съвсем малка стара градска част, която разбира се, е чаровна, но тя се обхожда пеш за около 2 часа, ако наблягате на детайлите. В противен случай, едни 30-40 минути са напълно достатъчни да добиете представа. Оттам насетне, градът си е един град с квартали и блокове ( не панелни, но все пак блокове), пък никой не отива на разходка, за да гледа такива неща. Интересни са също така и централния пазар, сградата на гарата, местния "Колизеум", паркът Турия, керамиката и общо взето май е това. Има и музей, разбира се, но не ги посетихме.







Резервирахме си голям апартамент в покрайнините на града, на място, където хората идват основно за морската си ваканция, а именно- Порт Саплая. Мястото се нарича още Малката Венеция, тъй като представлява шарен комплекс от жилища, прорязан от канали и "паркирани" отпред яхти и лодки. Намира на самия плаж, а наоколо е пълно със заведения, предлагащи традиционни и не чак толкова традиционни ястия и напитки.



Като казах, че градът е подходящ за деца между 4 и 18 години, имах предвид следното: няма големи пешеходни преходи, има Град на науката и изкуството, Биопарк, парк Гъливер, други паркове, плажове, пристанища, а и е спокоен. Вероятно би бил чудесен за живеене. Градът на науката и изкуството е място, където спокойно може да изкарате цял ден, че и да не ви стигне, ако държите да посетите абсолютно всичко в него. Ние се задоволихме с разходка между сградите, доста впечатляващи като архитектура и посещение на аквариума. Tова е мястото, където можете да видите истинска белуга. Не се сещам за друг аквариум в Европа, предлагащ подобно изживяване. Има и шоу с делфини, но испанските като умения бледнеят пред Пипи, Попи и Сплит от варненския делфинариум преди повече от 30 години.




За наш късмет на няколко пъти попаднахме на някакви местни фестивали и събития, така че гледката на жени и мъже, облечени в традиционни тоалетчета, изобщо не беше рядкост.


До биопарка не стигнахме, защото се почувствах съсвем гузно, да правим подобно нещо без деца :)
И тъй като плажната ивица е широка и дълга, но за сметка на това доста застроена, в последния ден от приключението, решихме да излезем от града и да намерим нещо малко по-чаровно, което да ни покаже, че Испания не е само от бетон.

Мога да заявя, че това беше най-хубавият ден от почивката ни, тъй като той ни отведе надолу по крайбрежието и показа и красивата страна на източното крайбрежие и ни увери, че със сигурност не цялото е противно. По пътя минахме покрай един от най-известните испански курорти от тази страна- Бенидорм. Предупреждавам- ако някога, някой, по някаква причина , ви предложи да идете там на почивка, не го правете в никакъв случай. Слънчев бряг ще ви се види забутано гръцко село. Слагам само една снимка, щракната в движение от колата.

Ако обаче ви предложат да отидете в Алтеа или Вилахойоса, не се колебайте.
Алтеа се води едно от най-романтичните градчета в тази част на Испания. Разположено е на хълм, откъдето се открива чудесна гледка в почти всички посоки. Разбира се, има чаровен малък бял площад с църква и малки симпатични заведения, откъдето тръгват малки тесни улички между белите къщички , галерии и занаятчийски магазинчета.









Вилахойоса, чисто цветово, е в другата крайност. Шарено, наситено градче, където старите и новите къщи седят една до друга, но абсолютно всичките са в различни цветове. Покровител на градчето е Света Марта-още една причина лично аз да искам да се разходя там;) Освен това, там е и най-старата фабрика за шоколад в Европа- прочутият испански шоколад "Валор", за който аз не бях чула и дума, преди да отида до едноименния музей и фабрика. Освен неустоимият аромат на шоколад, който се носи наоколо, лично за мен посещението обаче, не си струваше. Самите шоколади се продават в цялата област във фирмените магазини на фабриката, пръснати наоколо.






А сега, тъй като отново е лято и морето ме вика, отивам на ново приключение в южната ни съседка. Весело лято!
