петък, 29 април 2011 г.

Чаша с маргаритки



Още щом зърнах саксията в магазин "Явор" ,  знаех че ще си я купя някой ден. Знаех даже какво ще посадя в нея. Благодарение на съсредоточени странични наблюдатели, тя се оказа моя по-скоро, отколкото предполагах. Трябваше само да изчакам пролетта да дойде и се захванах със задачата. Купих бели маргаритки, засадих ги и зачаках момента, в който ще цъфнат. От седмица мога да се похваля с резултата:




четвъртък, 28 април 2011 г.

Крем-супа от моркови и джинджифил

Вчера, докато бях на пазар, погледът ми се спря върху джинджифила  и реших да приготвя една супа с пресни моркови. Използвах тази рецепта като пътеводна, макар че някои продукти пропуснах поради неналичност, а други стъпки поради мързел. И така:




Продукти:
10-тина  средно-големи моркова;
3 с.л. нарязан на ситни кубчета джинджифил;
1с.л. мед;
2-3 малки картофа, нарязани на кубчета;
1 глава лук;
3 скилидки чесън;
черен пипер, сол, мазнина;
100 гр. прясно мляко;

Приготвяне:
Морковите, заедно с меда и чесъна поставяме в тавичка. Добяваме сол, черен пипер, разбъркваме добре и слагаме на умерена фурна докато поомекнат. Картофите слагаме да врят подсолена вода. Отделно в друг съд задушаваме лука и джинджифила. След това към тях добавяме морковената смес и доливаме с бульона от картофите и самите картофи. Варим до пълна готовност на зеленчуците, а при необходимост доливаме още вода.
Готовата смес пасираме с миксер и добавяме прясното мляко, след което отново разбъркваме.

Получената супа е със страхотен вкус и аромат!

сряда, 27 април 2011 г.

Вазичка от рингове за корнизи

Преди време сменихме корнизите у дома с онези, наподобяващи дърво с рингове. Тъй като пердетата си имаха собствени "ушички" за окачване, ринговете не ми трябваха. Дълго време се чудех какво да ги правя. Първоначално дъщеря ни си поигра с тях известно време, а след това започнахме да ги подмятаме насам-натам. Докато не ми хрумна идеята да си направя вазичка от тях. Вазичка, а не ваза, тъй като така и не намерих достатъчно тънък и висок съд, който да приспособя за целта.
Набавих си малка чашка, бързо-съхнещо лепило и въпросните рингове.



Експериментирах известно време с подредбата им, но най-много ми допадна варианта, в който се редуват тъмни и светли кръгове.
Резултатът е малка вазичка, която веднага напълних с пролетни цветчета от градината.



Останаха ми още доста рингове и съм в очакване на следващата идея и вдъхновение, за да ги оползотворя и тях.


четвъртък, 21 април 2011 г.

Моят принос във Великденската подготовка

Днес е последният работен ден преди големите всенародни празници. Тази година ще си останем вкъщи и това означава, че ще е хубаво да усетим празничното настроение и в дома си. Или с други думи да създадем допълнителен повод за радост, поне на окото.
Тъй като тази година не разполагам с повече от час за този род дейности, сътворих набързо 2-3 нещица, за които не се изисква никакъв майсторлък.

Импровизирана вазичка


Саксийки с нещо, което отскубнах от Мусала преди 2 години и то взе че се "хвана".


Лалета


Надявам се времето да е хубаво, за да можем да изкараме по-голямата част от времето навън, където цветята ще помагат за приятните усещания.



Остана единствено да дочакам малките работливи ръчички, които довечера ще се погрижат за яйцата.




сряда, 20 април 2011 г.

Зелена салата с пиле и синьо сирене в кошничка

Най-накрая времето се оправи- има слънце, меко е и не вали- с други думи:

Време е за пролетен обяд!

В моя случай това се оказа разновидност на зелена салата и биричка:)
Тъй като чисто физически не съм човек, който може да гладува или да пости (което според мен е същото), в салатката ми присъстват и продукти с по-голяма хранителна стойност, според моите потребности.
Необходими продукти:

1 бр. замразена тортила;
2-3 свежи листа салатка;
2-3 пилешки бонфилета, предварително сварени в подсолена вода;
1 стрък пресен лук;
1/4 краставица;
синьо сирене по избор;
2-3 репички;
майонеза, кисело мляко, черен пипер, сол;




Тортилите, които купих се продават на 6 броя в пакет, но така пък имам винаги на разположение още, ако ми потрябват. Преди си правех труда сама да приготвям тестото и да ги пържа, но откакто се продават по магазините, намирам за по-практичен варианта със закупуването им. В тиган за палачинки се поставя съвсем малко мазнина и тортилата леко се запържва от двете страни. След това се поставя върху външната част на подходяща по размер купа и леко се притиска към нея, за да заеме формата и. Оставя се да изстине и да преседи около 1 час (може и по-малко). През това време всички зеленчуци се нарязват, също и пилешките филенца и синьото сирене. Подправят се и се объркват хубаво. Приготвяме млечно-майонезен дресинг в съотношение 2:1 и подправяме със сол и черен пипер.
Във вече оформената кошничка изсипваме салатата и добавяме дресинга.
Допълнителните добавки към зелената салата и тортилата, разбира се, могат да варират според вкуса на консуматорите.




Аз лично излязох на двора, отворих си една биричка и се наслаждавах на обедното слънце!

вторник, 19 април 2011 г.

Плитвичките езера

Още когато за пръв път преди около 7 години видях снимка от езерата, знаех че един ден ще отида там непременно. Пътуването до Загреб се оказа чудесен повод да реализирам тази си мечта. Отклонението от столицата е само около 140 км, което определено си струва на фона на останалите изминати километри.


Всъщност Плитвичките езера са най-известният хърватски национален парк и с право са гордост на страната.Състоят се от 16 езера, свързани помежду си с красиви водопади. Вариантите за разходка са няколко, като на входа има табели с маршрутите и приблизителното време за обхождане по всеки един от тях. Най-краткият от тях отнема около 2 часа, а най-дългият около 8-10 часа според указанията. Ние поехме по втория по дължина (3-4 часа), тъй като за съжаление пристигнахме твърде късно. 






Навсякъде им изградени пътечки и дървени мостчета, също така кътове за почивка. В по-горните части са изградени и дървени тераси, откъдето се разкриват прекрасни панорамни гледки.




В езерата плуват патици, има страшно много риби, а рекламните брошури твърдят, че се срещат и едри бозайници като рисове и мечки. Ние Слава Богу, не ги видяхме. 


При най-голямото от езерата има места за хапване и корабчета, които превозват желаещите до другия бряг, откъдето маршрутът продължава към горните езера или се връщате в изходната точка, чрез влакчета или пеша.



Това е едно преживяване, което всеки е хубаво да си подари. Красотата не може да се опише с думи, нито пък със снимки, просто трябва да се види.




 Така че ако имате път към Хърватска, непременно се отбийте и до там. Районът е прекрасен, в околните села има множество варианти за нощувка в малки кокетни къщички, предлагащи първокласно обслужване.

понеделник, 18 април 2011 г.

разходка в Загреб

Миналата седмица отидохме до Загреб. Целта беше един концерт, но покрай него решихме да разгледаме града и околностите, за което никак не мога да съжалявам. Първо, защото това не е едно от местата, които човек обикновено си поставя за цел да посети и второ, защото се оказа един чудесен град.
Пътуването ми беше почти неприятно и то не заради лоши или некачествени настилки, а поради факта, че почти през цялото време се движехме по магистрала (изключвам българската част) и пейзажът беше голяма скука за мен.Тъкмо се появи някакво разнообразие на хоризонта и шумозаглушителните стени спират гледката.
Загреб се оказа едно много приятно градче. Много чисто и много подредено. И много спокойно. Аз лично задръстване не видях.




Исторически и културни забележителности няма кой знае какви, но се усеща отвсякъде влиянието на Австро-унгарската Империя. Самото му разположение и разделение на Горни и Долни град, предразполагат за една чудесна разходка. Обиколихме цялата централна част нагоре и надолу, разгледахме всички местни забележителности, разбира се, возихме се на местните трамвайчета, също и на малката железница, свързваща горната и долната част на града.



 И нямаше как да не забележим, че тук всичко е много зелено. Много паркове, много алеи, цветя, фонтани.






 Кафенетата са из цялата централна част и всяко от тях носи очарованието на града. 

Ако човек разполага с достатъчно време, може да посети и музеите в града, но ние не разполагахме с такова, затова събирахме впечатления основно по романтичните каменни улици и дворчета и наблюдавайки хората. 









Остана ни време и да отскочим до едно малко селище Самобор на 12-тина километра от Загреб, което също ни очарова с атмосферата и спокойствието си. 





Просто едно чудесно човешко място!

четвъртък, 7 април 2011 г.

Вечерни мисли

Колко е хубаво да си легнеш в студена късна вечер в легло, затоплено от намърдалото се вече там  малко човече.Да го "изриташ" нежно оттам и да се мушнеш на неговото място под пухкавите завивки.



Топличко е, но донякъде, защото късите детски крачета не са могли да обхванат цялото легло. И въпреки това е приятно и уютно да заемеш мястото на детето, да се гушнеш в неговия приказен свят, да сънуваш чудни картини или невероятни приключения, а сутринта да се събудиш отново като възрастен от шума на щъпуркащи боси крачета.

петък, 1 април 2011 г.

За жълтите очи на крокодилите

Тъкмо прочетох тази книга и реших да споделя какво впечатление остави тя в мен, тъй като това със сигурност не е роман, който дълго ще помня. Не защото не ми хареса, а просто защото не е от онези "разтърсващите" романи.



Историята е все пак увлекателна. Поднесена е свежо и приятно. Светът, в който се развива действието, е модерен и реален и поставя въпроси, на които всички ние търсим отговорите. Героите са съвсем истински и ги срещаме всеки ден .Често пъти виждах себе си в една или друга ситуация. И въпреки че всичко се върти около любовта, приятелството, лъжата и парите,  темата която изпъква над останалите, е да се опитаме да открием пътя към себе си и да не ни е страх да търсим своето щастие. Защото то не се крие в луксозните апартаменти, крайморските вили или скъпите вещи, а в любовта, грижите ни един за друг и в желанието да изживеем живота си заедно. И вървейки така заедно, срещайки малки или големи проблеми, постигайки малки или големи победи, да се опитаме да поглеждаме винаги навътре в себе си с идеята, че все някога ще се открием.