За едните тарталети пак, ама по-особени!

Да ме прощават бегачите, ама тичането по никакъв начин не помага за отслабването;) Дните от живота ми през последните няколко години, минават под командата: Бегом марш!!, но аз все още си седя в тежката категория. За изминалият уикенд имах планове за кротко размотаване у дома, с леки елементи на труд , но се оказах отново на път, който ме заведе на една голяма сбирка на 150 км от вкъщи без половин, без деца и без сън , разбира се;) Посрещнах Jily Morning една седмица преди официалното му честване и след едно бързо кафе се запътих в обратната посока. Голямата ми дъщеря беше планирала градинско парти с всички деца, които познаваше в радиус 20 км и аз трябваше да се постарая поне нейните планове да се осъществят. Прибирайки се у дома, заварих новата кула от Пиза да се люлее в мивката, тоалетите на дефилиращите госпожици се въргаляха из всичките стаи, а мъжете необезпокоявани от целия този хаос, се бяха отдали на любимите си занимания- компютър и косене на трева;)
Включих на четвърта скорост, защото след 3 часа трябваше да съм напълно готова и усмихната и да посрещна новата вълна палавници, които щяха да върнат хаоса у дома за нула време. В общия случай, когато човек е недоспал и припрян, нещата се изплъзват от ръцете му, печивата загарят и колкото и да викаш Неволята на помощ и да се потиш от нерви и напрежение….. не отслабваш;))) Само изпуснах 6 яйца и една кофичка кисело мляко на пода, за да си създам още непредвидена работа;)

Крайната цел обаче беше постигната и 5 минути преди първото позвъняване, бях махнала престилката и загладила коси назад;) Също така се радвам, че се справих, защото за следващият уикенд програмата ми е два пъти по-амбициозна и в крайна сметка това тичане си беше една добра тренировка;) Май открих смисълът на бягането като цяло- да се подготвиш по-добре за следващото;)
Време за снимки нямах, но сега ви покажа едно от нещата, които придружителите на децата опитаха на празника, а аз успях да снимам, докато все още си мислех, че всичко е под контрол. Децата не биха оценили подобна "подигравка с продуктите", но виж- на възрастните идеята и готовият продукт много се харесаха:




Таталети от кускус и нахут

Необходими продукти:

* 150 гр. кус-кус;
* 2 белтъка;
* 40 грама настърган пармезан;
* 150 гр. варен нахут (или консерва);
* 1 глава червен лук ( за декорация по желание);
* 1 люта чушка ;
* зехтин,сол и черен и лют черен пипер на вкус.





Приготвяне:

Сваряваме кус-куса в 125 мл студена вода и щипка сол. Разбиваме белтъците и заедно с настъргания пармезан, добавяме към кус-куса. Подправяме с черен пипер. В намазнени формички за мъфини, поставяме кръгче хартия за печене и отгоре изсипваме от кус-кус сместа, като леко оформяме по стените на съда. Печем в предварително загрята фурна на 200° C за около 15 минути.
През това време смесваме нахута с малко розмарин (или 1/2 ч.л. сушен розмарин), малко сол, лют червен пипер и зехтин. Добавяме достатъчно зехтин, така че да се образува хубаво пюре. Пълним черупките от кус-кус с нахут и украсяваме с червен лук, малко люта чушка и подправки по избор.

Хубава седмица!

Браунис тарталетки с ягоди

След като поскитах наляво-надясно предишните два уикенда и къщата ми се превърна в бърлога за малките мечки, е време да поработя както у дома, така и в офиса.





Следващите 3-4 седмици ще се опитаме почти да не напускаме столицата, за да съберем свежи сили за морския бряг, където се каним пък да събираме черупки от морски таралежчета, мидички или само слънчеви лъчи и приятни спомени. Дотогава ще ежедневстваме с надеждата всеки ден да е по-хубав от предишния, а вчера да е бил най-прекрасният ден;)!
Започваме седмицата не особено приятно, но ще се постарая да превърна неудобството в удобство- отново съм сама за няколко дни с трите деца, та ще видим до кое ниво в играта на примък-отмък ще се докараме;) И за да се постараем да изпълним плана за хубавите дни, започваме ударно с едни много шоколадови браунис тарталетки с Нутела и ягоди. Всъщност при мен не са точно тарталети, защото ме домързя да използвам формите за тях и за кой ли пореден път повиках на помощ онези за мъфини:

Продукти:
* 90гр. масло;
* 180гр. черен шоколад;
* 90гр. брашно;
* 30гр. какао;
* 2 яйца;
* 200гр. захар;
* 4 с.л. орехов ликьор;
* 4 с.л. прясно мляко;
* 1 пакетче ванилия;
* щипка сол;
* 150гр. Нутела;
* 2 с.л. крем сирене;
* 2 с.л. заквасена сметана.
* няколко ягоди за декорация.





Приготвяне:



Смесваме брашното, какаото и солта. Маслото и черният шоколад разтопяваме на водна баня. Към тях добавяме захарта, след това яйцето, ликьора, прясното мляко и ванилията. Разбъркваме много добре получената смес. Накрая добавяме брашното, какаото и солта и отново разбъркваме. В намазнени форми за тарталети (или мъфини)се изсипва получената смес и се пече в предварително загрята на 180°C фурна около 15-20 минути, като внимаваме да не ги препечем, а да останат леко влажни.
Тарталетите се оставят да се охладят напълно, след което се изваждат от формите и се приготвя Нутела кремът от:

Нутела
крем сирене
заквасена сметана

Тези три продукта се смесват до получаването на хомогенен крем.
Върху всяка тарталета се разпределя по малко от него и се декорира с ягода.


Готовите тарталетки могат да се консумират веднага;)
Благодаря на Ирина за прекрасната идея!





На вас- хубави дни!

Пирин-2 и сангрия!!!

Това е продължението на нашата разходка в Пиринският край, само че в по-комерсиалната му част. Имах въйпиюща нужда от зелено и тя ни заведе на едни огромни морави с прясно окосена трева, разстлана докъдето ти поглед стига като мек килим.





Пирин Голф е едно от сравнително новите места в района, където богатите хора се забавляват, играейки голф, а ние, които грам не разбираме тази игра, просто се разходихме наоколо. След като предишния ден основно се возих на лифт, този ден се возих на количка за голф ( ако така се казва въпросното мобилче). Мястото е много красиво, пълно е с изкуствени езерца, мостчета, водопадчета и гъски, на които за разлика от хората, е разрешено да газят тревата;)














Всичко е в характерния за района стил, като дори кошчетата за боклук имат местния облик.



В самата зона на игрището е изграден и т. нар. Даунтаун, където голфърите ( или всички желаещи) могат да си закупят или наемат апартамент, къща или да отседнат в хотел. Обиколката ни продължи повече от час, като на няколко пъти трябваше да спираме , за да осигурим пълна тишина на целещият се в някоя дупка играч. В тези моменти си мислех дали мухите също вземат под внимание факта, че човекът е безкрайно концентриран и спират ли притаили дъх на достатъчно голямо разстояние?;)








Дишайки този свеж зелен въздух, огладняхме за нула време и се запътихме към Даунтаун, където има всякакви модели вносни ресторанти- френски, ирландски, гръцки, турски...



Предстои откриването на руски.... и някои други националности, които не запомних. Български няма, но защо ли и да има, като само на някакви си 5-6- километра (визирам Банско), гъмжи от такива. Беше доста топло и идеята за един Гинес ни заведе в ирландският, в който се приготвят страхотни, ама наистина страхотни крем супи. Опитах точно три вида и така и не успях да реша коя най-много ми допада. Злоядата дребна също с голяма охота изяде една.




За хора като мен, които отдавна са забравили какво е то заведение, ирландската кръчма беше една приятна изненада както откъм меню, така и откъм обстановка.











И след като ви разказах как идеята ми за туризъм в планината се превърна в едно голямо возене напред-назад, последвано от едно още по-голямо хапване напред-назад, при цялото това слънце наоколо, е време да се разхладим с една напитка:

Лятна сангрия с киви и боровинки



Хубаво е да я приготвите няколко часа предварително, за да се смесят ароматите.
За целта са ви необходими:

* 1 бутилка бяло вино по избор;
* 200 мл сок от боровинки ( или друг с горски аромат);
* 3 узрели кивита;
* 1/2 чаша боровинки ( или друг горски плод);
* 1/2 чаша прясна мента или лимонова мащерка;









Смесвате всички продукти и оставяте в хладилник за няколко часа.
При поднасянето добавяте няколко кубчета лед, в които предварително сте замразили стръкчета ядлива уханни билки ( при мен отново лимонова мащерка). Идеята е оттук.



Нека уикендът бъде много свеж и слънчев!

Назад към миналото и напред към морето

Тук мислех да разкажа за втората част от разходката ни в Пирин или по-точно близо до границата между тях, но едно внезапно пътуване в съвсем друга посока промени плановете ми. Поради лошо стечение на обстоятелствата, се наложи да развалим почивката на баба и дядо и да им тръснем Гъбата да е гледат и тъй като Мохамед отказа да отиде при планината, се наложи планината да отиде при Мохамед и малката скоропостижно замина на кални бани на морето;)
Пътят дотам е извънредно дълъг за нея, а за нас твърде изнервящ, затова разделихме пътуването на две части и първата ни спирка беше някъде в центъра на отсечката- малка, стара къща, наследство на родителите на половинът на незнам колко години.




Спокойствие, тишина, и селски уют. Скара набързо, няколко снимки по залез слънце и това е! Установихме също, че с едно дете е много лесно;)







Рано сутринта, докато спят, още малко снимки на наличния инвентар, опит за снимка на лястовиче гнездо около фасунгата на крушката. Почувствах се като във филм на Хичкок- бях нападната от майката-лястовица;)))Отказах се!




Чаша свеж липов чай, после кафе, закуска и пак на път.







Редуваха се ладандулови и макови полета, тук там и от онези жълтите. Обещах си на връщане да ги снимам. Спирка-Поморие!!!! Време-колкото да щракна няколко чайки от терасата на хотела.






След това както Федорска казва, побързахме да се качим отново на колата, заради непреодолимото си желание да поработим в другата част на страната;)))) От обещанието ми не излезе нищо. Едните ги изпуснах, другите бяха далече и окъснявахме, затова в движение излезе само това!








Някъде към средата на пътя спряхме за кафе и вече леко се поклащах,... като на колела;)
На отиване исках да шофирам, но никой не ми даде- малката искала мама, а половинът доволно потриваше ръце, че няма да му се налага да пее за Рачо Капитанът на задната седалка;) На връщане исках да си щракам, но се наложи да шофирам. Край на снимките;))
В София беше почти тъмно, но големите деца са изчистили и подредили къщата и тичаха около пръскачките на двора;) Добре дошли в лудницата!!!

Рецепта няма да има. Друг път ще готвя;)

Хубава седмица!

Свеж дъх за Горски мъх;)

Днешното ми появяване в пространството има за цел да ви освежи с една хубава разходка там, където все още цъфтят минзухари, има сняг и свеж въздух. Имах далеч по различни планове за размърдване , но се оказа, че българският народ не спира да щъка наляво-надясно и за всички като нас оставили организацията за последния момент, местата по хотелите отдавна са изчерпани. Бърз преглед на наличностите ни запрати в познатия, но много любим край в Пирин.





Този път малко по-в ляво или село Баня, Разложко. Хижа Безбог обаче си пак толкова близо, както и рибарникът в покрайнините на Добринище, а минералната вода и тук е в изобилие.





Разбира се, не съм готвила. Доверихме се на местните готвачи, рибари и хижари. Всъщност рибата си я уловихме сами,т.е. младежът в нашето семейство се зае с тази "тежка" задача, а хижарят на Безбог ни беше приготвил невероятен чай от горски билки и боров мед. За класиката боб в хижа, няма да говоря;)





Не съжалявам за провалените планове, защото иначе нямаше как да се насладим на тази хубава разходка. За другото все ще намерим време по-нататък. Единствено съжалявам за това, че времето беше динамично и не посмяхме да поскитаме повечко в планината. Но и хотелът беше много приятен.







Все пак последното място, на което искам да се окажа в гръмотевична буря, е там нейде-горе.
А любимият ми край край Пирин така или иначе ще посетим отново и това, както всяко лято.





Тази седмица съм отпуск, тъй като нямаше кой да гледа малката. Ако има и други безделници, заповядайте на гости;)