The back side of the Vitosha mountain

Седях си аз в петък следобед в офиса и мозъкът ми се правеше на делфински- едната половина работеше в полулетаргично състояние върху някаква формулка, а другата нервно се луташе навътре в гънките ми и се опитваше да измисли къде да отидем на разходка през уикенда. Онази нервната почти беше изпаднала в паника, когато една приятелка ми звънна и каза със заповеден тон:
" Днес от работата ходихме да садим дръвчета в планината, там е есен, искам утре пак да ме заведеш!".
Това пък ми дойде добре дошло, защото повече нямаше да се чудя "Kъде?", а щяхме да отидем и да видим колко добре са си свършили работата колегите на приятелката ми;)

Винаги съм се чудила защо като се каже Витоша, погледът на средностатистическия софиянец (включително и моя) не може да премине "Копитото" или "Алеко", при положение че тази планина има и южен склон и защо никога на първо четене не ми хрумва да се разтъпча натам. Оказа се, че задната страна на Витоша всъщност е по-слънчевата, но затова пък почти безлюдна и съответно прекрасна за разходка дори в топъл, октомврийски ден. По пътечките не срещнахме нито един боклук, което потвърждава тезата, че мястото не е много популярно. А районът около село Чуйпетлово е една живописна есенна картина.

Малко слънчеви снимки за спомен и добро настроение и една свежа есенна салатка и да се надяваме, че съм готова за новата порция предизвикателства на седмицата.

Необходими продукти за 2 порции ( ако това изобщо може да се нарече рецепта):

* 1 зелена салата ( може също спанак, айсберг или друго зелено по избор);
* 200 гр. предварително опечена тиква;
* 1 шепа нарязани на ситно орехи;
* 100 гр. гриловано сирене;
* зехтин, лимонов сок и сол на вкус;

Приготвяне:
Салатата се нарязва на ленти, сиренето и тиквата на кубчета , всички продукти се омесват и се поръсват с орехи. Добавят се зехтин, сол и лимонов сок по избор.

Успешна да е и вашата!