За мен!

Днес навлизам в последната фаза от 30-те. Не знам много ли са или са малко тези 39, но ако съдя по момичетата у дома, съответно на почти 3 и на почти 9, то аз съм две личности, взети заедно някъде по средата. Детето в мен отказва да порасне и да погледне сериозно на живота. То продължава да търси, да открива и да измисля начини главно да се забавлява.

Също като едно голямо дете, освен подаръци, поисках и торта-шарена и весела като възприятието ми за света, а по-отговорната част от мен се зае да я приготви за празника. У дома всички на почти 3, почти 9 и 39 харесахме леко кичозния резултат. Аз най-вече , тъй като дори инициалите ми се търкаляха навсякъде върху нея. Разликата във височината на пуричките е умишлена- против уроки;))

Пожелавам си само здраве, за мен и всички близки. С останалото ще се справим - с лекота по детски!

Честит рожден ден на мен!

Почерпете се!

Продукти:

* 1 брой блатове за торта "Медовик";
* 500 гр. маскарпоне;
* 1 консерва сгущёнка;
* 1 чаша орехи;
* 70 гр. масло.

Декорация по избор. Моята се състои от две пакетчета бонбонки m&m's. И две кутийки пурички.


Кремът се приготвя като смесваме сгущёнката, маслото и маскарпонето до получаване на еднородна смес. Върху първия блат намазваме крем, отгоре поръсваме с орехи. Следва вторият, отново крем и отново орехи. Третият и крем. Тортата трябва да престои в хладилник поне едно денонощие, така че блатовете да поемат от крема и да не останат сухи. После декорираме тортата. Залепваме пуричките по ръбовете и с мед, а след това изсипваме бонбонките във вътрешността и.

На всички, отбелязващи този ден по друг начин, желая весел празник!!!

Когато няма тиква и портокалът е тиква!!!

Малко набързо, но от сърце. За всички онези, които ще отбележат празника в края на месеца. Аз няма да съм от тях, имам други планове, ама децата си поискаха тиквата-фенер;)Понеже нямам намерение да се обезобразявам, дълбаейки тиква, реших да използвам портокали, така хем всяко дете щеше да си има персонална "тиква";)) Пубертетът ме гледаше с недоумение как може да вложа половин час в подобни глупости, вместо да поиграя на някоя виртуална игра с картечници, но пък но пък момичетата се забавляваха от сърце;)

Освен това, ако там където живеете, очаквате малки и нахални вещици и гномове, просещи бонбони, ето един начин да ги изненадате:

Ако те все пак не дойдат, но сте решили да си поиграете като мен, можете да оползотворите създаденото като го използвате за малка вазичка за сухи есенни листа... или цветя:

Ако и в гората не сте ходили днес и листа нямате, сложете чаена свещичка вътре и се порадвайте на усмихнатото портокалено човече, което на всичкото отгоре ухае чудесно:

Хубав уикенд!!!

The back side of the Vitosha mountain

Седях си аз в петък следобед в офиса и мозъкът ми се правеше на делфински- едната половина работеше в полулетаргично състояние върху някаква формулка, а другата нервно се луташе навътре в гънките ми и се опитваше да измисли къде да отидем на разходка през уикенда. Онази нервната почти беше изпаднала в паника, когато една приятелка ми звънна и каза със заповеден тон:
" Днес от работата ходихме да садим дръвчета в планината, там е есен, искам утре пак да ме заведеш!".
Това пък ми дойде добре дошло, защото повече нямаше да се чудя "Kъде?", а щяхме да отидем и да видим колко добре са си свършили работата колегите на приятелката ми;)

Винаги съм се чудила защо като се каже Витоша, погледът на средностатистическия софиянец (включително и моя) не може да премине "Копитото" или "Алеко", при положение че тази планина има и южен склон и защо никога на първо четене не ми хрумва да се разтъпча натам. Оказа се, че задната страна на Витоша всъщност е по-слънчевата, но затова пък почти безлюдна и съответно прекрасна за разходка дори в топъл, октомврийски ден. По пътечките не срещнахме нито един боклук, което потвърждава тезата, че мястото не е много популярно. А районът около село Чуйпетлово е една живописна есенна картина.

Малко слънчеви снимки за спомен и добро настроение и една свежа есенна салатка и да се надяваме, че съм готова за новата порция предизвикателства на седмицата.

Необходими продукти за 2 порции ( ако това изобщо може да се нарече рецепта):

* 1 зелена салата ( може също спанак, айсберг или друго зелено по избор);
* 200 гр. предварително опечена тиква;
* 1 шепа нарязани на ситно орехи;
* 100 гр. гриловано сирене;
* зехтин, лимонов сок и сол на вкус;

Приготвяне:
Салатата се нарязва на ленти, сиренето и тиквата на кубчета , всички продукти се омесват и се поръсват с орехи. Добавят се зехтин, сол и лимонов сок по избор.

Успешна да е и вашата!

13 октомври в снимки

Има някакви дупки, за които хората говорят, че други хора падали в тях, по някое време на годината.... Май съм почти на дъното. Крепи ме фактът, че обикновено се намират добри хора, които да минат наоколо и да подадат ръка. Надявам се и само една ръка да успее да извади туловището ми оттам;))
Последните дни изкарах по-скоро в празници, отколкото в делници, даже и да празнувам ми поомръзна. И качих още няколко килограма. Доволна съм, че в този буквално тежък период, циганите докараха хубавото време и мога поне да редувам седенето на маса с разходки. И да откривам нови места на един хвърлей разстояние от дома ми, които очевидно не са се превърнали в туристическа атракция. И ако по средата на разходката не си бяхме спретнали един хубав семеен скандал, можех да ви покажа и снимки на София отгоре, обаче се наложи да се фръцна и да поема по обратния път, вътрешно съжалявайки за решението, което взех;) Нищо, то сигурно е пак заради дупката, в която паднах;) Или заради едно друго решение, което взех, но за него ще споделя по-натам, като натрупа малко история за анализ;)
Другият път ще се държа като възрастен, обещавам;)
И при добро стечение на обстоятелствата, другият път ще е съвсем скоро, защото днес само си представях за каква красота ще иде реч само след няколко седмици.

Изгревът от терасата

Разходката

Трънливата пътека

Различната гледка точка

Трънчета и къпинки

Пътят-отново

Водата, която отми всичко;)

Междувременно, тези дни най-сетне успях да се отзова на поканата на Рони, да споделя своите 10, в нейният блог- Шарена сол. Разгледайте го, аз не веднъж там съм предлагала на домакинята, да си сменим местата, поне за малко. И въпреки че харесвам много своят живот, харесвам и нейният;)
Благодаря ти, Рони!

Празник с тиквено тирамису

Май всяка фамилия има период в годината, когато има струпване на празници. Мога официално да обява нашия празничен полусезон за открит!

Първи по червения килим ще премине един от най-важните хора в живота ми: човекът, който ми предложи да създадем семейство, поднасяйки ми зелен пластмасов пръстен от сергия в "Южния парк". Макар и доста възмъжал оттогава, поне що се касае до дупките в колана, той продължава да ме изненадва със забавните си хрумки, като в съшото време успява блестящо да се справи с отглеждането на една комплексно-сложна личност (като мен), завидна бройка деца и куче. Пожелавам си да си ми е все такъв и много здрав!

Рецепта няма да давам, защото тя си е на класическо тирамису, само дето редим едни слой от тиквена паста след всеки ред бишкоти, приготвена от печена тиква, пасирана с малко захар и малко маскарпоне.

Торта ще правя, разбира се, но за купона в събота! По средата на седмицата празненство няма да има! Само скромна вечеря и нескромно жълт десерт -> Почерпете се с моето тиквено тирамису!