Горски мъх

Сладки със сушени плодове

2012-02-22T00:10:00.002+02:00

Тези сладки видях отново при Ина, други видях при Дина и така от мисъл на мисъл реших и аз да направя. Много си падам по красотите на Ина, но това не означава, че готвя само под нейно ръководство;) Правя какви ли не ваши неща, но понякога нямам време за снимки, друг път са толкова размазани ( а уж ги виждам на фокус), че не са за показване. Затова показвам само онова, което кривогледството ми или късогледството ми по случайност е пропуснало, а явно по някакви неведоми пътища, на нейните творби снимките най-много ми се получават-поне на този етап. Ако тъпо и упорито ще се пробвам да правя снимки, май е време да помисля за очила-възрастта не прощава;)

Та да се върнем на сладките:
За рецепта ползвах тази, но тъй като нямам нито уменията, нито търпението на Ина, финално я промених към по-лесно;) В смисъл-съставките са същите, но частта с рулосването, намазването, и т.н. не ми се получи. Само се сдобих с мечешки тестени лапи, които не подлежаха на формуване и просто с една лъжица гребвах и изстъргвах от себе си тестото и изсипвах върху хартия за печене;) И въпреки неандарталските методи на работа, се получиха превъзходни на вкус сладки, които на бебешкия купон бяха опустошени за нула време. После ги правих още два пъти за 2 дена, така че успях да скрия 3 бройки за фотосесия;)

Оригиналната рецепта можете да видите тук, при мен тестото и пълнежа се превърнаха в едно цяло. За пълнежа използвах орехи, сушени боровинки, стафиди, сушени смокини и сладко от боровинки.

Благодаря, Федорска, за чудесната идея!

И тук сега едни лаленца, които сама си подарих, за да ми напомнят какво...?- Че идва пролетта и много скоро бялото ще отстъпи пред зеленото, а после и то ще се напълни с цвят и ухание на пролетни цветя, разцъфнали плодни дръвчета, ще запъплят буболечки и Земята ще се събуди след тази така дълга и истинска зима;)

Хубави и слънчеви дни ви пожелавам!

Аромат на детство и сняг- дюлев сироп!

2012-02-19T15:23:00.001+02:00

Вярно е, на всички леко ни омръзна тази белота, искаме да видим как изглежда земята в друг цвят, но май никой не ни попита какво искаме. И вместо да си задаваме въпроса;"Кога най-сетне ще свърши всичко това?", по-добре да спрем да мислим изобщо в тази посока и да оставим нещата сами да се случват - така или иначе нищо не можем да направим. Днес поне има слънце, което аз го погледна от лошата му страна, накара покривът да хвърля огромни блокове сняг, звукът от които е като на 100-тина войници, тръгнали в атака (Разбира се, само го предполагам- все пак не съм се сражавала на фронта). Това ме кара всеки път да отскачам на 10см от пода и да се оглеждам като луда в чудене, кой обикаля в двора;). Хубавата- всички я виждаме- топло, приятно и сигурен признак, че времето няма да е все толкова неприятно- май депресията ще си отиде без да е успяла да се сдобие с нови жертви;)

Та в този прекрасен неделен следобед, вместо да отида с половинът и големите деца на Боровец да покараме ски, останах у дома да чистя ( колко съм загубена само...). И за да не се тръшкам цял ден колко жестоко съм се прекарала, реших да направя дюлев сироп, чийто аромат успя да върне доброто ми настроение за нула време;)

Рецепта е много силно казано, за това "произведение на изкуството". Нещата са много относителни и зависят от вкусът на всеки човек, но за нас те изглеждат така:

* 3 големи дюли;
* 200-300 гр. захар;
* вода;

Приготвяне:
Аз лично беля дюлите, защото не съм много убедена в ползите от поглъщането на мъхнатата им повърхност. Обелените дюли нарязваме на парчета заедно със семките ( виж, за ползата от тях вече съм чувала легенди;))). Поставяме ги в съд с вода и като заврят, добавяме захарта. Варенето продължава около 40 минути, през което време цялата къща се изпълва с невероятен аромат на детство и сняг. После прецеждаме и наливаме в бутилки. У нас този сироп се изпива моментално след като изстине, но доколкото знам, ако ще се съхранява по-дълго време, е хубаво да бъде стерилизиран.

Пожелавам ви прекрасна неделя!

Трета подобрена версия на 2!

2012-02-14T00:00:00.000+02:00

Не харесвам празника на Св. Валентин, нито някога в миналото съм празнувала Трифон Зарезан, но тъй като не желая да се цепя от колектива на празуващите, на този ден Господ ме дари с третата-подобрена версия на мен и мъжът ми, последица от виното и любовта, а именно най-малкият представител на нашата голяма фамилия.
Знаете ли какво е лошо планиране- ей това нашето! Да имаш три деца рожденици в рамките на един месец (вярно, през 5-6 години) е повече от чудесен пример;) Другото лошо е, че всички тези рождени дни не предполагат градинско парти, весели игри на тревата или плискане в басейни. И дотам приключваме с лошите неща. Всичко останало е хубаво- глъчката у дома, воденето на 3-4 разговора паралелно и купчината вещи, разпръснати наляво и надясно, чийто собственик се спотайва някъде, мъдрейки поредната щуротия;)

На днешния ден нашата най-малка Гъбка навършва 2 годинки;) Точно до преди месец си мислех, че нищо подобрено не виждам в нея, но в последните няколко седмици това дете не спира да бърбори, да кокетничи, да хитрува и да ни изненадва всеки ден с бебешките си идеи и то много по-добре от предшествениците си, така че вече размислих- много е добра;)

От цялото си сърце и желая много, много здраве, красиво и пълноценно детство и голямата усмивка на лицето да огрява личицето и винаги!

И сега е време да ви почерпя! Но тъй като е вторник и нямам много време вечер, пък все пак трябва да отбележим празника с нещо, което всички с радост ще опитат, се спрях на варианта за Шоколадови фъдж тортички в бурканчета;)

Продукти:

* 180 гр. качествен черен шоколад;
* 180 гр. масло;
* 4 яйца-разделени на жълтъци и белтъци;
* 100 гр. захар;
* 55 гр. смлени бадеми;
* 3 с.л. брашно;
* 3 с.л. захар;

Приготвяне:

Загряваме фурната на 180° C. На водна баня разтапяме шоколада и маслото, при непрекъснато разбъркване до получаването на хомогенна смес.

Разбиваме жълтъците и към тях добавяме поизстиналата смес от шоколад , бадемите и брашното и хубаво разбъркваме.

Белтъците разбиваме отделно на сняг, добавяме захарта бавно и след това добавяме внимателно получената смес към шоколадовата.

Намазваме бурканчетата или чашките с масло, изсипваме готовата смес в тях и печем на водна баня с топла вода, така че съдовете да са наполовина потопени във водата. Печенето продължава около 25-30 минути или до готовност, което ще рече да са запечени по външната част, но в средата да са все още меки (Аз го изпуснах с една идея, но нямах право на втори опит). Препоръчително е да се сервират с разбита сметана, но моите ги снимах преди този етап.
Рецептата оттук.

Колкото до любовта -като повечето дребни и велики неща- тя е навсякъде около нас и само ако се огледаме, ще забележим скритите и не толкова скрити символи за това;)

Пожелавам ви незабравим празник, какъвто и да е той!

Пащърнакова супа

2012-02-06T00:23:00.000+02:00

Отново е зима и отново е хладно, въпреки че на фона на изминалата седмица вече спокойно можем да захвърлим кожусите;)
Уикендът измина така неусетно, както се и зададе онзи ден привечер. Поне успяхме да се повъргаляме в снега, да позачервим бузи и да поизмръзнем лекинко откъм пръстите на ръцете, затова тази идея за топла зимна супа ни дойде тъкмо навреме.

Може да останете с впечатлението, че готвя една и съща супа, като само сменям купичките, но е е така;) И с риск да досадя, ще потретя или почетвъртя, че у дома високо се ценят крем-супите, затова днешното предложение е пак такова.

Зеленчукът този път е пащърнак, който се оказа много добър за целта- вкусът му е леко сладък, наподобява морков, но с по-земен привкус и в комбинация с това-онова, си е направо роден за топла и гъста зимна супа.
Ето и рецептата, по която го приготвих:

Необходими са:

* 1 с.л. зехтин;
* 1 глава лук;
* 700 гр пащърнак;
* 400 мл мляко;
* 400 мл зеленчуков бульон (аз използвах вода, тъй като не обичам вкуса на готовите бульони, а си нямах собствен приготвен);
* 100 гр магданоз;
* 150 мл сметана;

Приготвяне:

В загрят зехтин запържваме лука докато омекне. Добавяме нарязания на кубчета пащърнак, млякото и водата (бульонът) и след като заври, оставяме да къкри на слаб огън докато пащърнакът омекне. Пасираме сместа до получаването на средно гъста супа и добавяме сол на вкус. Отделно от този процес бланшираме магданоза във вряща подсолена вода за 30 сек., след което го пасираме. Кипваме сметаната, към нея добавяме пюрирания магданоз и бъркаме до получаването на гладка консистенция. С така приготвената магданозена сметана, овкусяваме супата и сервираме. Аз гарнирах леко с така любимата ми напоследък подправка от пържен лук.

И тъй като е ясно, че зимата няма да си ходи още, насладете се на този зимен вкус!

Идеята за рецептата, с леко опростяване- оттук!

Рецепта за оцеляване в бахъра

2012-01-31T23:11:00.001+02:00

Много обичам зимата- мога да издържа по-скоро на студено, отколкото на топло. Обаче това сега си е направо кучи студ и дори и на хора като мен, слънцето греещо цял ден изобщо не помага. Така че, за да успеем да се самосъхраним, са ни нужни помощни средства и вещества. От една страна са средствата, като тук влизат още едно кило дрехи например, а от друга веществата- храна и топли напитки в добавка към треперещите ни тела. Помагат също опитите да се радваме на всичко това и за целта трябва да предприемем следните стъпки:

1.Ако не се налага да ходите на работа, излезте навън с децата и си организирайте бой със снежни топки. Така ще изкарате лошата енергия от себе си и ще се посмеете хубаво. Ако вземете и съпруга си, можете хубаво да го натупате за метнатите ДО коша за пране чорапи;) Като се приберете вкъщи, ще ви стане толкова приятно топло и приятно, че веднага ще забравите откъде сте се върнали току що.

2.Станете по-рано сутринта и се полюбувайте 10-тина минути на снежните картини, които Скрежко е надраскал по прозорците. У нас такива няма ( как ми липсва в такива моменти старата изтърбушена дограма) - картинките от детството ми бяха прекрасни и с часове откривах какви ли не форми и създания в тях.

3.Облечете шареното елече и пъстрите чорапи, изплетени от баба;). Ако ги съчетаете с лилавия анцуг, ще имате възможност да се посмеете отново всеки път щом минете покрай огледалото;)

4.И ако всичко това не помогне, сипете си чаша чай, кафе или мляко и си пригответе едни топли ароматни кифлички. Сервирайте ги в най-веселата посуда, с която разполагате, седнете до камината (ако имате такава) или включете на оня канал дето се прави на камина, наслаждавайте на бахъра навън (турцизмите са много колоритни) и се усмихнете;))

А ето сега и рецептата за кифлички, която аз използвах:
Продукти :
* 50 гр разтопено масло;
* 120 мл прясно мляко;
* 1 яйце;
* 300 гр брашно;
* 1 пакетче суха мая;
* 1 ч.л. сол
* 1 ч.л. захар;
* сирене ( в количество според желанията ви);

От посочените продукти (без сиренето) омесете еластично тесто и го оставете на топло да втаса. Разточете го на кора с дебелина около 5мм и го нарежете на триъгълни парчета (като торта). Намажете всяко парче с малко масло и отгоре поставете парче сирене. След това завийте на кифличка, като започнете от широката към тясната част.
Подредете кифличките в застлана с хартия за печене тава, намажете с жълтък и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна. Плънката, разбира се, може да бъде заменена с каквото искате.

Ако обаче сте на работа , също като мен, усмихнете се още сутринта със събуждането, приемете негативите на времето за нещо краткотрайно, което след малко няма да има значение, отидете до офиса като си поставите за цел по-бързо да приключите с това занимание, приберете се и започнете направо от точка 4.

Пожелавам ви усмихнат и слънчев ден!

Снежно, топло, вкусно!

2012-01-25T23:21:00.000+02:00

Навън вали ли вали... сняг! Много обичам зимата, онази красивата с натежалите побелели клони, мек студ, въздух, пълен с кислород, пистите, с хрупкавия мазен снежец по тях, ако може с малко слънчице - абе, изобщо онази зима, която е извън София. Тук я харесвам първите два часа, максимум ден-после всички знаем в какво се превръща;) Да се придвижваш в такава обстановка си е истинско предизвикателство, независимо дали си пешеходец или автомобилист. Аз съм от втория модел. Та утре ще направя първото си сериозно спускане за тази година- с кола:) Живея на място, където наклонът към дома ми е около 45-50 градуса и всеки по-голям сняг, кара кръвта да се дръпне от лицето ми, когато сутрин в 7.30 излизам да атакувам ежедневието. Колата ми е от онези малки "сладури", които освен зимни ботушки, други екстри като АБС/ЕДС си нямат и обикновено спускането става на първа, с високо вдигнати крака, защото иначе съм страшно изкушена да натисна спирачки. Та в тази връзка, пожелайте ми успех, а аз за благодарност ще ви почерпя с една много вкусна и много зимна (според моите представи) супичка;)

Продукти:

* 400-500 гр.тиква;
* 1 глава лук;
* 200 мл кокосово мляко;
* 200 мл течна сметана;
* 3-4 с.л. крема сирене ( при мен "Филаделфия");
* 50 мл. бяло вино ( в оригиналната рецепта - китайско вино от сливи);
* 1 с.л. соев сос;
* 3 см джинджифил;
* 1 скилидка чесън;
* малко сок от лимон, сол, бял и черен пипер,къри и индийско орехче, кориандър, олио и по желание печени белени тиквени семки за декорация.

Приготвяне:

В малко олио задушаваме до омекване лука и към него добавяме нарязаната на малки кубчета тиква. Добавяме виното, след това нарязаните на ситно чесън и джинджифил, оставяме още малко на котлона и пасираме. Към получената хомогенна смес прибавяме кокосовото мляко, сметаната и крема сиренето. Оставяме на котлона за около десетина минути и овкусяваме със сол, соев сос, малко лимон и с останалите подправки.

Сервираме топла, по възможност на сняг;)

Благодаря на Драго за рецептата!

Хубав четвъртък ви желая и нека петък мине по-бързо, за да можем да отидем и да правим снежни човеци някъде по-далеч от града!

Делниците и празниците на хейтъра-МОЛ-ец

2012-01-21T07:30:00.000+02:00

Отглеждали ли сте такъв в дома си? -На мен ми се намира един: )И днес той има празник!

Всъщност е доста голям симпатяга, със страхотно чувство за хумор, страшно буден ум и разбира от половин дума. Поне допреди година;) Нещата леко се попромениха, а от това което знам от опит, ще се променят още и то все към по-лошо:) Диагнозата е пубертет!!!

Незнам дали всички на прага на този период са такива негативисти. Мога само да се опитвам да си спомня как е било при мен навремето, ама беше толкова отдавна и толкова от друг ъгъл съм гледала на нещата, че каквото и да кажа сега, най -вероятно няма да е вярно. Пък и майка ми не беше очарована от мен в този период;)

Той не харесва почти нищо, като започнем, разбира се, от ученето, минем през тъпите разходки сред природата, отегчителните срещи с роднини, та приключим с голямата му сестра. Според него всичко е скучно, безмислено и досадно. Единственото, което очевидно му доставя някакво удоволствие, е ходенето на кино в МОЛ-а , посещенията на Плейграунд-а след това, хапването на сандвич на последния етаж с приятели и ... МАЛИНОВАТА торта;) С две думи хейтър-МОЛ-ец или класически продукт на съвременното общество;)

Нахлупил тъмните очила и някак си не иска да проумее, че животът е интересен, главно поради факта, че не е еднакъв всеки ден- днес е сив, утре прекрасен, а вдругиден падаш и почти си чупиш главата. После ставаш, изтупваш се и продължаваш и само следите от падането по скъсания панталон остават като предупреждение за следващия път.

Завиждам на всички онези от вас, чиито деца не влизат с гръм и трякък в пубертета;) Съдбата, известна с чувството си за хумор, реши при нас нещата да се случат по-трудничко:)

Днес е празник за моето момче -става на 13- възраст, в която незнаем кои сме и какво искаме, хормоните бушуват и мозъка дава на късо:)

Пожелавам му много, много здраве, да се ориентира по-бързо в новата ситуация и да започне да дялка тухла по тухла своя собствен живот. Слава Богу това е болест, която сама отминава с времето. На мен и баща му остава задачата да запазим доверието, добрият тон и желанието да споделя мислите и чувствата си с нас- засега горе-долу ни се получава. Дано успеем и занапред!

За негово здраве искам отново да ви почерпя, този път с нещо ала-пана кота с малини, което взаимствах от две рецепти и доразвих с една добавка на основа, за да заприлича малко повече на торта;)

Продукти за 9 малки тортички (пана котки):
аз използвах формички за мъфини

* 200 мл.прясно мляко;
* 250 мл.течна сметана;
* 75 гр. захар;
* 3 пак. желатин на д-р "Йоткер"
* 60 гр.пудра захар;
* 300 гр.малини ( използвах бързо замразени);
за блатчетата:

* 100 гр. шоколад;
* 1 пакетче масло;
* 3 яйца;
* 1 ч.ч. захар;
* 1/2 ч.ч. брашно;
* 1 с.л. какао на прах.

От тези продукти вземаме:

* 130 мл.мляко;
* 170 мл.течна сметана;
* 50 гр. захар;
* 1 пак. желатин;

Млякото, сметаната и захарта се поставят в съд на котлона да заврят и се оставят около 5 мин. на слаб огън.След като сместа поизстине малко, към нея се добавя предварително разтвореният в хладка вода желатин и се бърка до пълното му разтваряне. Сместа се разпределя равномерно по формички, които се поставят в хладилника да стегнат за около 30-40 минути.
Следва вторият-плодов слой, който се приготвя от:

* 300 гр.малини (или други плодове по избор);
* 30 гр.пудра захар;
* 1 пак. желатин;

Изсипваме плодовете в тиган заедно със захарта и разбъркваме до разтварянето и. Предварително накиснатият желатин, добавяме съм плодовата смес и след пълното му разтваряне, разпределяме сместа върху вече желирания първи слой. След това връщаме формичките отново в хладилника, за да стегне и вторият слой.

Следва отново млечно-сметанов слой, който се приготвя аналогично на първия, но в по-малка пропорция:

* 70 мл.мляко;
* 80 мл.течна сметана;
* 1 пак. желатин;
* 25 гр.захар;

Готовият течен слой се излива върху желирания вече втори, плодов слой.

И тук, тъй като формичките ми са от онези, които се обръщат, т.е. най-горният в един момент ще стане основен слой, поставих кръгчета изрязан блат от тесто, приготвено по рецептата за шоколадово суфле, тъй като това е един много шоколадов пласт, който за мен в случая е далеч по-подходящ от класическите блатове. Използвах количествата, описани в тази рецепта и единствено удължих процеса на печене.

Стана малко дълго, затова приключвам.
Пожелавам ви спокоен и релаксиращ уикенд, пък макар и доста кратък.
А аз отивам да празнувам!

На 5-тък 13-ти на 8!

2012-01-13T00:05:00.000+02:00

Днес е един от най-слънчевите дни в годината за мен, въпреки мрачното и студено време навън, въпреки че е петък 13-ти и за по-суеверните денят едва ли вещае късмет;)

Още със събуждането си сутрин, тя започва да се усмихва и през по-голямата част от деня тази усмивка не слиза от лицето и. Е, веднъж или два пъти дневно намира повод да си поплаче за някоя голяма глупост, която обаче се оказва най-важното нещо в момента за малката и и наивна душичка- или острилката и е изчезнала безвъзвратно, или брат и я е обидил за трети път днес, или просто е изпуснала началото на любимото си сериалче. Отвреме-навреме прави страхотни изненади, които именно поради малката си честота, се запомнят. На рожденият ми ден, прибирайки се от работа, попаднах на следната гледка:
Подредена маса и украса с цветя и панделки. До старателно приготвената салата, се мъдреше чинийка с нарязани парчета кренвирши, а отстрани блокчета начупен шоколад;-)))- Явно в желанието си да има изобилие и предвид възможностите си все пак, тази комбинация и се беше видяла страхотна;-) И беше много мило...

Царица е на дребните жестове ; да ти приготви чай, когато си болен, да донесе прибори за малката си сестра, когато всички са вече на масата, да отстъпи, когато е надвиснал облак и да те прегърне, когато не си съвсем на кеф…

Днес тя има РД:

Мило мое дете,
В този голям и претъпкан свят от сърце ти желая да намериш своето местеце-топло, уютно и пълно с любов.
Желая ти да си много здрава, да не забравяш малките неща, защото те са най-важни и нека усмивка да оцветява всеки твои ден в най-красивите цветове.
И през каквито и изпитания да преминеш, защото такива със сигурност няма да липсват, знай че много те обичам и винаги ще бъда до теб, за да ти подам ръка.

Честит Рожден Ден!

И понеже на рожден ден се черпи, но мен не ме бива с тортите, приготвих този фантастичен шoколадов крем с канела от блога на Мира-marmottesetchocolat, който рожденничката много харесва:

Продукти:
(рецептата , която аз използвах е с дози приблизително наполовина, на посочените при Мира)
3 жълтъка
1 яйце
120 мл течна сметана
60 мл обезмаслено мляко
100 г черен шоколад (моят беше млечен, заради предпочитанията на децата)
1/3 чаша захар
3 с.л. шоколадов ликьор (аз го замених с орехов, защото такъв съм си направила:))
1 ч.л. канела

Жълтъците, яйцето и захарта се разбиват до хомогенност. В друг съд на умерен огън се загряват сметаната и млякото, като се отдръпват от котлона малко преди да заври сместа и към нея се добавя натрошения на блокчета шоколад. Разбърква се до получаването на хомогенна шоколадова смес. Полученият охладен шоколадов крем се изсипва внимателно върху разбитите жълтъци, като се разбърква непрекъснато. Добавят се канелата и ликьорът.

Кремът се разсипва в огнеупорни чашки, които се пекат на водна баня във фурна на 170 градуса за около 30-35 минути. Чашките се изваждат и кремът се консумира след поне 2-часово охлаждане.
Всъщност това е краткото описание на рецептата, подробни инструкции можете да видите при Мира.

Почерпете се за моето момиче!

Зелничета за приятели

2012-01-03T23:45:00.001+02:00

Преди време правих сусамени кошнички с праз , въодушевена от прекрасните снимки на Ева Тонева. Точно в този момент у дома се изсипаха купчина приятели, които се нахвърлиха върху тях. Нарекоха ги зелничета, защото наподобявало леко онова, което бабите им били приготвяли като малки и наричали зелник. Оттогава само ме питат кога пак ще им направя и аз непрекъснато им правя:-) Затова реших да покажа и тук за какво става дума. В рецептата пропуснах единствено сусама, защото си нямах, а после съм опитвала и с него и да ви кажа- все са си много хубави;-)
Моите снимки не са толкова красиви и апетитни като нейните, но мисля, че зелничетата ми са също толкова вкусни, колкото и нейните;-))) Ева, надявам се нямаш нищо против;)

Продукти:

* 250гр. брашно;
* около 100 гр краве масло;
* 100 мл газирана, минерална вода;
* 1+1/2 ч.л. сол;
* 500-600гр. праз лук;
* 3 с.л. зехтин;
* 150гр. сушени домати;
* 200мл. сметана;
* 3 яйца;
* 1с.л. ситно нарязан босилек;
* 3 скилидки чесън;
* 100-200гр. сирене нарязано на кубчета ( Ева ги е правила с козе, но аз опитах и с краве, и с козе сирене);
* черен пипер.

Приготвяне:

Загряваме зехтина и в него задушаваме лука до омекване. Охлаждаме го леко и добавяме нарязаните сушени домати. От брашното, 1/2 лъжичка сол, маслото и минералната вода замесваме тесто. Използвах формички за мъфини, които намазваме с мазнина и поръсваме със сусам, ако разполагаме с такъв:) Разточваме тестото и изрязваме кръгове с диаметър по-голям от този на формите. Поставяме кръгчетата във всяка форма, набождаме го с вилица и печем за около 10-15 минути на предварително загрята на 160 градуса фурна.
Разбиваме яйцата, прибавяме сметаната, солта, черния пипер, босилека и нарязания на ситно чесън.
Изваждаме и във всяка кошничка слагаме кубче сирене, от сместа с праз лук и най-отгоре заливаме с яйчената смес.
Печем около 30-40 минути.

Благодаря още веднъж на Ева за прекрасната рецепта и за подробните инструкции как да ги приготвим:)

Новогодишна реч!

2011-12-30T00:42:00.000+02:00

Скъпи приятели,
ден преди да изпратим старата и да влезнем в Новата година, нека поспрем още веднъж за миг......
Не е нужно да правим равносметка на старата, тъй като тя вече е почти зад гърба ни.

Нека погледнем напред и да се опитаме
да видим онова, което не успяхме да видим,
да съхраним онова, което успяхме да изградим
и да дарим онова,което ни е в повече!

Пожелавам ви здраве, любов и ентусиазъм в гигантски количества:)

Коледно!

2011-12-22T23:58:00.000+02:00

Коледа е ей тук, чувам я вече как скърца с тежки стъпки и всеки момент ще влезе...
А какво по-хубаво време от празниците, човек да се наслади на хубавата храна, срещите с приятни хора и дългото и протяжно събуждане сутрин сред аромата на топла закуска и прясно сварено кафе....

А ако навън вали пухкав снежец, а ти си се загърнал в дебелите пухени завивки, само една хубава книга в ръка, чудесно ще завърши идиличната картина.

Е, това ми се случи за един ден!
Камината я няма, нито пък имаше кой да ми свари кафе, но затова пък имам пижама и една чудесна книга в леглото:) Или иначе казано:

Насладих се на мига;-)!

Отдавна не съм ви занимавала с това си занимание, така че е време да направя рязък завой и от кухнята и трапезарията, да се прехвърля и в другите помещения у дома, защото нито е време за дълги разходки по плажа, нито за работа, за ски пък още не е дошъл сезонът;)

Винаги в същия ден- това е!
Книга, обявена за една от най-забележителните на 2010 година. Намерих брошурка за нея в една от книгите, които си бях поръчала по-рано. Зачетох се и бях твърдо убедена, че искам да я имам, независимо дали ще се излъжа в чувството си или не. Е, не се излъгах. След цялата поредица посредствени творби, на които попаднах напоследък, тази направо ме грабна отведнъж.
Историята проследява живота на двама души в продължение на 20 години, като описва случващото се само в един ден от годината- 15 юли- денят на дипломирането на Ема и Декстър. Една пиянска нощ се превръща в приятелство. Двама души преминават през различни етапи от своят живот , търсейки пътят към своите мечти и копнежи и разкривайки емоциите, които изпитват.
Стилът е лек и непринуден, със страхотно чувство за хумор. И въпреки финалът, за мен това е един от най-позитивните разкази, които съм чела.
Разказ за хората, за това как се променяме и как не се променяме. За това, че сами избираме с кого да продължим пътя си, колко важен е всеки един миг от живота ни и за това, че човек трябва да умее да му се наслаждава.

Много е лесно да изпуснем щастието, особено ако то е непрекъснато пред очите ни!

Е, аз се насладих на този мой миг!
И ако маите са били прави, то на днешния ден след една година няма да ни има, затова нека я изживеем пълноценно:))))) (хумор)
Моето коледно пожелание към всички вас е:

Желая ви здраве, дълголетие и доброта!
Нека се опитваме да гледаме повече около себе си и да използваме всяка свободна минута за хората и нещата, които обичаме, защото най-лесно е да ги загубим!

Весела Коледа!

Крем супа от нахут и розмарин

2011-12-19T22:58:00.000+02:00

В търсене на идея как да избягам от бобената чорба на Бъдни вечер, попаднах на тази супа. Не че не харесвам боб, напротив, но последните 15 години той фигурира неизменно на трапезата ни и ми се стори удачно да попроменя този факт- все пак традициите вече не са това , което бяха;)

За мен най-важното е именно възможността да се съберем с най-близките си хора и да изкараме една красива и уютна вечер със спомените и плановете си, пък колкото до храната- и с малко ще ни е хубаво:-)

И тъй както неведнъж съм споменавала, че у дома като се каже супа, най-често се разбира кремообразна, прегърнах идеята за една проба преди празниците именно на този вариант, защото напоследък доста залитам по нахута, пък и на децата се харесва:)

Рецептата е доста проста:

Необходими са ви:

* 1 консерва нахут или суров такъв (аз предпочитам втория вариант, при който обаче като при всяка бобова култура, е добре да го накиснете във вода от предишната вечер);
* 1 с.л. ситно нарязани пресни листа розмарин;
* 5 скилидки ситно нарязан чесън;
* 1/2 ч.л. червен пипер;
* бульон (зеленчуков или пилешки, зависи какъв сте сварили:));
* зехтин, сол, лимонов сок;

Приготвяне:

Към загретия зехтин в тенджера, добаваме чесъна, розмарина и червения пипер. Оставяме около минута-две, след което добавяме предварително сварения нахут и бъркаме още малко. Заливаме с бульона и оставяме да къкри на тих огън около 30-40 минути. Охлаждаме, пасираме и подправяме с лимоновия сок и солта.

Пожелавам ви приятна обстановка в последните приготовления преди празниците и дано сте слушали много, за да получите подаръци от белобрадия старец:-)

Пак бонбони- Федоркини умопомрачения;)

2011-12-16T23:04:00.000+02:00

Ами това е:

Явно не мога да спра да се занимавам с бонбони, даже половинът ми твърди, че гладни ще умрат, защото само на сладки и бонбонки не се живеело:) Освен това са чудесен начин да избягаме от традиционните подаръци за празниците и да доставим просто удоволствие на хората, които обичаме или ценим. Нарекох ги умопомрачения, защото така ми въздействат: едно бонбонче и .... си губя акъла;-) Много са добри!!!
Тези бонбони на Федора, си ги отбелязах още преди 100 години, но чак преди около месец за пръв път ги правих. После имаше и втори, а сега трети и така незнам кога ще се спра;-)То моето на болест отива вече. Надявам се само организмът ми да има достатъчно запаси от собствен инсулин, за да се справи с атаките:-)
Разбира се, отсега предупреждавам, че нейните снимки поставиха под съмнение въпросът трябва ли изобщо да слагам мои, но все пак , за да ви убедя, че наистина ги правя ежеседмично, прилагам и снимков материал. Сложила съм и една шишарка за празнично настроение, макар мен лично самите бонбони да ме даряват с всичко, от което има нужда;-)

Рецептата я има при Федора, така че няма да я слагам ( нищо съм променила). Изпълних я дословно и ей го на, РЕЗУЛТАТЪТ:

И ако вие, също като мен имате нужда от своята доза щастие всеки ден, подсилете ефекта с едни бонбончета;-)

Пожелавам ви последният уикенд преди празниците, да бъде изпълнен с много аромати, топлина и уют!!!

Снежни трюфели

2011-12-13T22:23:00.000+02:00

Както знаете, изминалият уикенд бях "самотна" и тъй като и без друго трябваше да приготвя нещо дребно за един повод, изкарах горе-долу цял ден в кухнята с голямата дъщеря:) И като истински любител на сладкото, а напоследък бонбоно-маниак, се захванах пак с нещо подобно.

Тази рецепта видях преди доста време при фантастичната Ева Тонева, но чак сега успях да ги снимам, макар че на няколко пъти съм ги приготвяла, но все не ми оставаше време за снимки или ставаше късно, а аз не мога да правя вечерни снимки. Не че дневните са ми много хубави, но все пак са по-близо до онова, което искам.
Всъщност бих нарекла приготвянето им елементарно, но колегите в офиса (след като ги почерпих за рождения си ден пред време точно с такива) се сипеха един след друг да питат за рецептата и когато им я дадох, казаха, че много сложно им се вижда;)
Та така:

Продукти:
* 200 гр бял шоколад;
* 100 мл сметана ( става и със заквасена, опитвала съм в 2-3 вида, винаги са фантастични);
* 80 гр краве масло;
* 100-тина гр. кокосови стърготини;
* 100 гр смлени печени лешници ( последния път сложих бадеми);

Начин на приготвяне:

Разтопяваме шоколадът на водна баня, добавяме сметаната и маслото до получаване на гладка маса и отстраняваме от котлона.
Запичаме леко смлените лещници и кокосовите стърготини за 2-3 минути на сух тиган.
Прибавяме ги към шоколадовата смес.Разбъркваме добре сместа, покриваме я с прозрачно фолио и поставяме за около 30-тина минути във фризера. Сместа не бива нито да е твърда, нито много мека, за да се работи по-лесно с нея.Оформяме трюфелите, овалваме ги в кокосови стърготини и ги поставете в хартиени чашки.Съхраняват се в хладилник.

Желая ви сладки декемврийски вечери и хубави и ползотворни дни!

Предколедни ореховки

2011-12-10T00:24:00.001+02:00

Мъжът ми, синът ми, фотоапаратът и лаптопът ми заминаха на кратко посещение в страната на лалетата, а аз останах тук с момичетата и кучето:) Раздялата с момчетата приех относително лесно, малко по-трудно беше с апаратът, но тази история с изчезването на моя си компютър, вече премина всякакви граници.Оказа се че освен с липсата на 1/3 от клавишите, прилежно изчегъртани от малката принцеса, въпросният стар компютър (който се налага да ползвам в момента),няма и кирилица след последната преинсталация и това наложи писането на тази публикация да се осъществи на принципа copy-paste оттук.

Затова и днес няма да съм многословна, а ще премина директно на въпроса:

Навсякъде лека-полека се налага онова приятно усещане, свързано с предстоящите коледни празници, ухае на канела, портокалови корички, джинджифил и какво ли още не, че е време и аз да премина на тази вълна, макар все още да не ми се получава съвсем. По тази причина и предложението ми няма да е съвсем коледно, но както се казва по разни реклами:

"Хубавото тепърва предстои!"

Предлагам да сложим престилките на квадратчета за час и да забъркаме по едни ореховки- хем празнично, хем не съвсем:) Използвах най-елементарната рецепта на света, но така или иначе мисля, че на ореховките няма кой знае какво да им се обърка, освен ако не оставите полузадрямалата си гостуваща сестра да съблюдава процеса на печене и тогава също като мен, ще имате една идея препечени ореховки:)

И рецептата:

*300 г орехи;
*300 г пудра захар;
*3 белтъка;

Белтъците се разбиват и към тях се прибавят захарта и ситно смлените орехи. От получената смес с помощта на лъжичка се оформят малки топчета върху хартия за печене. Поставят се на разстояние едно от друго, тъй като при печенето ще увеличат диаметъра си. Пекат се при 180 градуса до позлатяване.

Малко и с рецептата ми се получи буквално copy-paste, но когато човек пише на онлайн клавиатура, и то руска, някыде към 6-тото изречение леко се поизнервя и тырси лесното:)Поне аз:) Снимките обаче са си съвсем истински и сывсем пресни- още парят:) така че насладете се на следобедното си кафе с парченце празнично настроение и от мен:)

За всякакви правописни грешки, моля да ме извините днес!

Пожелавам ви уханни и слънчеви почивни дни:)))

Даровете на Жани или едни превъзходни бонбони!

2011-12-02T14:34:00.001+02:00

Откакто видях тези бонбони в блога на Жани, загубих съня си:-) Е, не чак толкова , но е факт, че доста дълго търсих подходящите сушени смокини за целта. Най-накрая ги открих в едно квартално магазинче, а после вече заредиха с тях и хипермаркета, от който най-често пазарувам. Правих ги вече 2-3 пъти, тъй като са страшно сполучливи, да не кажа божествени, но чак сега успях да ги снимам;-)Който е минал покрай нас и е успял да ги опита, е останал очарован:)
Рецептата я спазих точно, с едно малко изключение- предпочитам вкусът на сурови орехи, вместо печени и стъпката със запичането я пропуснах. Така че, за детайли по отношение на рецептата, можете да видите при Жани , а от мен само снимките и цъкането с език:-)

Искам да благодаря още веднъж на Жани за споделената рецепта, а и на всички останали, чиито предложения тепърва ще опитвам:-)

Желая ви хубави почивни дни и нека уханното и топлото коледно настроение, полека-лека се загнездва в душите и сърцата ни:-)!

Пилешко руло

2011-11-24T23:59:00.001+02:00

Знаех си аз, че след толкова почивки (демек хубавото), следва не толкова хубавото, ама чак толкова малко хубаво не си го представях;) Не ми стигна "малкият" ремонт и купчината майстори, последващото голямо чистене и подреждане, при които човек започва да си задава въпросът "Кому са нужни толкова вещи?", дрехите за гладене, които удариха тавана, ами се сдобих и с болен мъж. За капак на всичко посред нощите водих голямата ми дъщеря на зъболекар, да и извадят едно млечно зъбче, притиснато между две нови. Та в такива случаи приготвянето на храната е последното нещо, с което ми хрумва да се захвана, ама ако съвсем го избегна, рискувам да се сдобия и с мрънкащи, гладни човеци;) Затова се спрях на варианта за нещо бързо, лесно и вкусно, а именно пилешки ролца. Подобни идеи има хиляди, така че човек може да импровизира според желанията и съдържанието на хладилника. Аз избрах тази с праз, бекон и сметана.

Продукти:

* 300 г пилешко филе;
* 5-6 парчета тънко нарязан бекон;
* 2 стръка праз лук;
* 100 гр. сметана;
* 1ч.л. горчица;
* сол, черен пипер.

Приготвяне:

Беконът се нарежда плътно върху алуминиево фолио. Върху него се нареждат пилешките филенца. Поръсват се със сол, черен пипер и предварително смесените сметана и горчицата.Най-отгоре се поставя парче праз и около него, с помощта на фолиото всичко това се навива на руло. Увитото рулото се пече около 20 минути, след което се развива. С отделилият се при печенето сос, се намазва горната повърхност на рулото и се пече още 10-тина минути до получаването на златиста коричка. Така за малко повече от половин час, човек се сдобива с вкусна, сочна и апетитна вечеря;)

От утре се надявам примката около врата ми леко да започне да се разхлабва, така че идващият уикенд да бъде изпълнен главно с положителни емоции, включващи прохладни разходки, срещи с приятели и вкусни и топли вечери;-)

Пожелавам ви хубави почивни дни!

UVA NESTUM или да пийнем винце край Места

2011-11-16T22:54:00.001+02:00

Или ако вярваме на един приятел, това трябва да означава ВИНОТО НА МЕСТА. Ако пренебрегнем значението, искам да ви покажа къде се скитах миналия уикенд- а именно край Места и малко по-нагоре. От миналото ми есенно пътуване, когато есента още не беше съвсем дошла, до сегашното,когато тя почти съвсем си е отишла, са изминали точно две седмици. За съжаление ги пропуснах и не можах да се наситя на цветовете, както ми се искаше. Въпреки това, пак беше красиво!

Това всъщност си беше традиционният дълъг ноемврийски уикенд извън София, който си организираме всяка година. Съвсем случайно тръгнахме в тази посока.Просто ни харесаха снимките в сайта на хотел "Петрелийски" и без да проверяваме повече, потеглихме. Истината е, че хотелът не е точно толкова уютен, колкото на снимките, но както обичам да казвам: "За два-дена-става:-)". Освен всичко останало исках да отидем на място, където районът предлага приятни изживявания, защото най-мразя да седя на едно място:-) А около Огняново определено има какво да види човек. В самият хотел има сауна, парна баня, разни басейни и други такива неща, ако човек си пада по тях- аз не плувам, в сауна и парна баня се задушавам за около 40 секунди, а за масаж-и дума не може да става;-)Та както обикновено заложих на идеята за разходки. Е, да, ама не точно. Времето, макар и слънчево, все пак си беше ноемврийско и въпреки голямото ми желаниe, повече от 2-3 часа дневно навън, не успяхме да откараме. Разходихме се до Ковачевица, която посещаваме не за първи път, но истината е, че съм много по-впечатлена от селото, преди нея- Горно Дряново, което за мен е олицетворение на живота. Предвид скалистата местност, тук всичко се случва на една улица, а нещата, които могат да се случват наистина са безкрай- от пране на килими, през рязане на дърва, футбол, нижене на тютюн, та стигнем до дядото, който преде;-)

Невероятно колоритно и цветно и пълно с живот.

За Ковачевица няма какво да ви разказвам- коренна противоположност на света,с който сме свикнали. И спокойно и красиво... Безвремие...

На връщане спряхме и в Лещен, но само колкото да седнем за 20 минутки да хапнем по една истинска боб-чорба и да отбележим една самотна ябълка;)

И тъй като вече захладняваше, сложихме край на туризма и се запътихме към споменатата вече UVA NESTUM, в покрайнините на гр.Гоце Делчев- на пръв поглед леко претенциозен ресторант, но всъщност страшно приятно местенце, където човек може да опита безупречно приготвени и чудесно поднесени ястия в компанията на вино, собствено производство или каквото там му хрумне. Изборът е голям.

Кратката пауза между две сядания на масата, всеки оползотвори както намери за добре. Всъщност май само аз не се възползвах от екстрите в хотела;-)

Следващият ден предлагаше доста по-малко време, затова се ограничихме само с една разходка по течението (всъщност срещу него) на Места.

За момент премина една брилянтна идея да отидем да си вземем кристални чаши от OMV, да опънем малка чергичка и да си направим псевдо-пикник край реката, но студът ни отрезви, а и наблизо нямаше гореспоменатата бензиностанция, така че след кратка хумористична фотосесия, се натоварихме и потеглихме към дома. Има една приказка по повода, която казва нещо от рода, че много е хубаво човек да пътува, но най-хубавото пътуване, е това към дома. Бих допълнила само, че е още по-хубаво, когато пътят е красив;-)

Хубави есенни, пък макар и малко по-мразовити дни!

Орехи и пак орехи!

2011-11-09T00:17:00.000+02:00

Всеизвестен е факта, че колко по-натоварен е човек, толкова по-бързо минава времето, но настина не съм сигурна кое предпочитам- да се влачи или да не насмогвам:-) Последните десетина дни преминаха в някакво лудо тичане напред-назад, посещения на приятни и не толкова приятни места, разправии с майстори-всякакви модели и разбира се децата, които сами по себе си могат чудесно да уплътнят програмата на един канещ се да скучае възрастен:-) За моя радост неприятните неща поизбледняват, а приятните започват да стават все по-приятни и надявам се в края на седмицата всичко да си е на мястото, а аз отново ( този път за последно, че много се събра напоследък) да се разходя извън столицата за ден-два;-)) А дотогава освен всичко останало, ще готвим:):

Отдавна се каня да споделя с вас, че това лято все пак успяхме да оползотворим част от орехите (имаме орех в двора), като си приготвихме орехов ликьор, който главно използвам за готвене, но се намират и приятели, които с радост си го пийват вместо следобедно кафе:). А какво е орехов ликьор без неизменните към него орехови сладки? Затова днес ще си говорим за тях и пак за тях:-) Приготвянето на ликьора е елементарно. Варианти за приготвянето има няколко, но аз се спрях на този:

Необходими са ви:

* 1 л. ракия;
* 40 бр. зелени орехчета малки;
* 1 кг захар;
* 1 л червено вино.

Приготвяне:

Нарязваме на дребно зелените орехчета и ги заливаме в стъклена бутилка с ракията. Тук различните източници казват различни неща за това дали тази бутилка трябва да преседи на тъмно или на светло, но поне по отношението на времето всички са единодушни- Оставяме бутилката за около 6 – 7 седмици, в нашия случай на слънце, като отвреме-навреме разклащаме. След това прецеждаме и прибавяме на 1 л сок 750 гр захар и 1л. червено вино. Ако го оставим да престои още 2-3 седмици, става по-хубав, но за по-нетърпеливите може да се консумира и веднага;-) Аз лично веднага приготвих веднага бишкоти с него, по рецепта, взета оттук. Там се твърди, че потопени в самия ликьор, били още по-хубави.

Продукти за т.нар. бишкоти:

* 6 яйца;
* 4 ч.ч. брашно;
* 2 ч.ч. захар;
* 1 бакпулвер;
* 1 ванилия;
* 1 ч.ч. бадеми;
* 1ч.ч. лешници;
* 1 / 2 ч.ч. орехов ликьор;

Приготвяне:

Смесваме всички сухи съставки, с изключение на ядките. В отделна купа разбиваме яйцата с ликьора и ванилията. Бавно добаваме яйчената смес към сухите съставки, като не прекаляваме с бъркането. Полученото тестото е тежко и лепкаво. Добавяме едро счуканите ядки. Изсипваме тестото върху хартия за печене и печем на предварително загрята на около 200 градуса фурна за 20-тина минути. На този етап е хубаво да извадим полуготовото печиво, да нарежем и обърнем за още 15 минути или до златисто кафяво, за да станат бисквитите по-хрупкави. Тъй като полученото количество не беше никак малко, реших половината да използвам за торта, с орехова основа.Но връщайки се от работа с продуктите за крема, намерих кутията опразнена от дъщеря ми и съседските деца, така че тази идея остана за друг път:-)

Пожелавам ви чудесна седмица и хубави емоции!

Световен ден на Мъх-а

2011-10-31T00:24:00.000+02:00

Всъщност заглавието на публикацията е подвеждащо-)- Нито знам дали има такъв ден, нито знам кога е, ако случайно някой мъхолог е създал такъв;) И изобщо не говорим за световна новина, а за много локална. Всичко идва от факта, че Аз имам празник:-) И тъй като интернет пространството е препълнено от идеи и събития по случай Хелоуин, реших че все пак имам право да избягам от тази тема и да посветя денят си на моя рожден ден:-) Ще спазя единствено традицията да си говорим за тиква днес, затова предложението ми ще бъде тиквен пай:

Продукти:

* 3 яйца;
* 2 ч.ч. сварена тиква;
* 1 ч.ч. захар;
* 1 ч.л.канела;
* 1 ч.ч. орехи;
* 2 ч.ч. брашно;
* 100 гр.масло;
* 1 ванилия;
* 1 бакпулвер.

За тестото използваме класическата рецепта за тесто за пай. Разбъркваме брашното и баклувера, добавяме маслото,1/4 ч.ч. захар,1 яйце и ванилията. Сместа трябва да стане на трохи. Месим, докато се получи гладко тесто, а ако е необходимо, добавяме 1-2 с.л.вода. Оформяме топка, увиваме я в найлоново фолио и я поставяме в хладилника за около 15-20 минути. През това време от сварената тиква, останалата захар и яйца, едро натрошените орехи и канелата, приготвяме тиквена паста и хубаво я разбъркваме. Загряваме фурната до 190-200 градуса. Разточваме с точилка тестото върху гладка повърхност, правим окръжност, която поставяме в кръгла форма за печене. Тестото трябва да покрие дъното и стените като леко притискаме с пръсти. Върху разстланото тесто изсипваме тиквената смес, по желание правим онези характерни за пайовете лентички;-) Аз обикновено не ги правя, но този път ми остана малко тесто, което предпочетох да не изхвърлям, а беше и достатъчно малко, за да не мога да го използвам по друг начин.

Паят е толкова приятен на вкус, а тиквената паста толкова ароматна и гладка, че всяка хапка е истинско удоволствие:-)

Това е и моят начин да ви почерпя днес, да си пожелая много здраве за мен и всичките ми близки и да препратя тези хубави и най-искрени пожелания и към вас;)
Нека с този ден да отворите вратите на една хубава и слънчева есенна седмица!!!

Октомврийско езеро

2011-10-28T00:19:00.000+03:00

Както споделих в предишната публикация, краят на изминалата седмица за мен дойде в "Езерото"- малък хотел, близо до София, където със спътника ми решихме да отидем и да отпуснем за ден.

Разпределихме децата по роднини, че никой не ги желае накуп ( не разбирам защо:-)))) и потеглихме. Бях се настроила за много есен, много разходки, много сън и много други хубавини:-) Е, всичко останало се получи според очакванията ми, без есента, която по тези географски ширини очевидно закъсняваше. Дърветата все още бяха в зелената си премяна, само тук-таме се мяркаше някоя оранжево-жълта точка в пейзажа.

Хотелът се намира във вилната зона на Костенец . Избрахме него, тъй като е на 40мин. от София, а ние определено трябваше да се върнем и да съберем децата от роднините навреме и всъщност никак не сгрешихме. Очакванията ни не бяха големи и изненадата се оказа приятна- уютен, ненатрапчив интериор, главно в дърво и камък, любезен персонал, бързо и адекватно обслужване, топла минерална вода и красива природа наоколо- идеално за краткотрайна почивка;-).

Наблегнахме главно на разходките, като по грешка изпитахме няколко неподходящи маршрута, докато уцелим "нашата пътека", но беше свежо и приятно.

Кухнята не блестеше със страхотни предложения, но беше добра. На 5 минути от хотела се намира прочутия Костенски водопад, макар аз вече посещавайки го за втори път, да не го намирам за внушителен. Не може да се сравнява с Райското пръскало, нито с Крушунските водопади, но все пак е хубаво да се види.

Обиколката наоколо ми даде възможност да събера нови мъхчета за дома си от "модели", които досега нямах;)

Сгради наоколо няма кой знае колко, но навремето очевидно тук са почивали хора, съдейки по останалите соц. балнеохотели и бунгала.

Сега се опитват да популяризират минералните си извори, но все още не много активно. Факт е, че курортът е подходящ за деца и със сигурност ще повторим тази разходка, но цялото семейство;-)

След закуската на сутринта потеглихме обратно към дома, но решихме да минем покрай Боровец, заради по-живописния път и заради идеята да изпием по едно кафе там. Е, за трети път от година се опитвам да отида дотам и за трети път ни посреща гъста борова мъгла;-)

Кафето оставихме за следващият опит, едно бързо кръгче около "Ястребец" и отново в колата. Тук специално за Ева направих няколко мъгливи снимки, защото доколкото разбрах много обича да снима такива;)

Днес рецепта няма да има, тъй като подозирам,че няма да изчетете докрай написаното;) Затова споделям с вас част от природата и ви пожелавам хубави почивни дни. Аз отново излизам от града за денонощие, отново в подножието на Рила, но този път за купон:)

Пълнени чушки с леща

2011-10-21T15:29:00.000+03:00

В този красив есенен ден използвам възможността, че съм отпуск и ви предлагам една чудесна рецепта. В къщи много я обичаме, а и се приготвя лесно, така че можете поне да опитате. Рецептата взех оттук и ще използвам мерките на автора, тъй като моите са 8 на брой, а лещата на око:-):

Продукти:

* 4 чушки;
* 100 гр. леща;
* 50 гр. масло;
* 1 глава лук;
* 2 скилидки чесън
* 50 гр. стафиди;
* кимион, кориандър, сол и черен пипер
* 2 люти чушлета ( моите са сушени)
* 150 мл сметана;

Начин на приготвяне:

Лещата се сварява в подсолена вода и след като стане готова, се отцежда. Изпържват се ситно нарязаните лук и чесън в маслото. Добавят се стафидите и подправките и се оставя още малко на огъня.Добавя се и лещата и се бърка още много малко. Почистените чушки се пълнят със сместа, поставят се в тава за печене и тя се покрива с фолио. Печем на умерена фурна около 30 минути. Към края на печенето всяка чушка се залива с подправената със сол и черен пипер сметана. Лютите чушлета нарязваме на ситно, запържваме за малко в малко мазнина и отцеждаме на салфетка.Поръсваме изпечените чушки с лютите чушлета.

Хубави почивни дни на вас, а аз отивам за ден сред природата да събера малко цвят и красота:-)

Есен в гората и храната

2011-10-14T14:44:00.000+03:00

Есента вече е тук, макар и не съвсем пременена в онези хубави цветове, които ни пълнят очите и сърцата. Това е един от любимите ми сезони са разходки в гората и приветствам горещо всяка една подобна идея, независимо кой е инициатора. От няколко години в отдела ни в работата се утвърди като традиция разходката сред природата в средата на октомври. В зависимост от времето, с което разполагаме, а също и от прогнозата, тези разходки са с различна продължителност, но важното е, че са факт. В подкрепа на думите си, само ще добавя, че миналата година, както и тази, времето никак не беше благосклонно към нас, припръскваше ( или направо си валеше на моменти), подухваше, но решението си беше взето така или иначе. Просто не направихме "големият" преход, който бяхме замислили, а имахме и "малък" вариант, включващ повече седене, отколкото ходене:) Другото, което не беше планирано е, че и двата случая не си взех апарата да правя снимки ( миналата година носех само една джобна сапунерка, за да документирам все пак фактите) и по тази причина не разполагам с кой знае какво като снимков материал, но пък ще ви предложа един прекрасен маршрут за разходка на Витоша, удобен и за децата:

Тръгване от хижа "Момина скала", докъдето ние лично стигнахме с кола. Оттам вариантите са много, като не е изключен и този, в който при хубаво време просто си седите на една от многобройните поляни наоколо и си почивате както намерите за добре.

Ние избрахме онзи, при който се минава по горски пътечки.

Отвреме-навреме пресичахме асфалтирания път, водещ нагоре, но отново се шмугвахме в гората, където освен че е по-красиво и лошото време не влияе чак толкова.

Срещнахме се със стадо коне, които кротко си пасяха по средата на пътечката и ни отне доста време докато ги заобиколим, иначе други "туристи" в "хубавото" време не видяхме. Така полека-лека се изкачихме до хижа "Бор", което в нормални условия си е направо смешна история, но когато под теб има повече кал, отколкото можеш да носиш на подметките си, а и тя не оказва никакво съпротивление по нанадолнището на връщане, разходката определено си е напълно достатъчна. Освен това, когато сте с деца, които не са тренирани по чукарите всяка седмица, това е вариант да ги оставите с добър спомен, вместо непрекъснато да отговаряте на въпроса: "Колко още има?";).

И макар да се бяхме посгрели доста от ходенето, все пак имахме нужда от по една топла супа, чаша чай или нещо по-силно;-) Затова и отправната ни точка, макар и не най-доброто място за хранене, в случая ни плени с предложенията си, още повече, че по пътя нагоре нито една друга хижа не даваше кой знае какви признаци на живот.

Почивката се превърна в продължителен, закъснял обяд край камината и в сладки приказки.

И тъй като е есен, предлагам ви и една чудесна и много любима моя есенна салата. Нищо специално като приготвяне, нито като продукти, но пък с чудесен цвят и вкус:

Есенна салата

За нея са ви необходими единствено
- червено цвекло;
- бяла ряпа;
- моркови;
- понякога добавям и сварени яйца от пъдпъдъци.

Настъргвате на ренде колкото поискате от различните продукти, овкусявате според предпочитанията си и хапвате;)

Пожелавам ви красива вечер и още по-красиви почивни дни в един от най-шарените сезони!

Крушов сладкиш с карамелени бонбони

2011-10-10T20:55:00.000+03:00

Напоследък навсякъде се носи аромат на зрели круши, та в тая връзка нашият дом не отстъпва място на никого;-) Опитвам най-различни варианти за хапване с круши, но за снимане и дума не може да става напоследък- времето ме е стиснало за гърлото и ако успея от една дейност да открадна някакво, то неминуемо следващата закъсва и така от ранна утрин до късна вечер. Е, все пак с един крушов сладкиш все пак успяхме и да се видим и да се запечатаме;-)
Идеята за рецептата взех оттук, но тъй като не исках пак да са мъфини, реших да приложа комбинацията от круши и карамелени бонбони за сладкиш. Ето и как се случва нещата:

Продукти:

* 4 яйца ;
* 1 ч.ч. захар ;
* 1 ч.ч. брашно;
* 1 бакпулвер;
* 3 с.л. олио ;
* 3 с.л. гореща вода;
* 2-3 круши;
* бонбони Toffifee

С миксер се разбиват яйцата и захарта до бяло. Смесват се брашното и бакпулверът и се добавят към яйчената смес. Накрая се добавят олиото и водата и с лъжица се разбърква. Тестото се изсипва в намазана с масло и посипана с брашно тавичка. Отгоре се подреждат крушите и парченцата бонбони. Може да добавите и ядки по желание. Пече се в предварително загрята фурна на 160-180 градуса за около 20-25 мин.

И тъй като есента е очевидно че дойде, нека нейните топли цветове греят сърцата, душите и премръзналите ни ръце, поне докато пуснат топлото;-)))
Хубава октомврийска седмица!

Задушено телешко с моркови и рукола и ризони

2011-09-30T14:16:00.000+03:00

Преди седмица видях в блогът на Гуинет тази рецепта и тъй като все се чудя как точно да приготвя телешкото, комбинацията ми се видя чудесна и реших да пробвам. Единствената разлика от нейната рецепта, е тази че по съвет на Федора, на някакъв етап залях телешкото със сметана, тъй като по нейни наблюдения, така то ставало наистина по-крехко и вкусно:-) Е, вече мога съвсем отговорно да заявя, че наистина е така и да кажа:

Благодаря Федора за съвета,

а на теб Гуинет също огромно благодаря, че сподели тази рецепта.

Съпругът ми е влюбен в това ястие и сега съм притисната да го приготвям често-често.

Моят принос към днешната рецепта, е че я приготвих и че за гарнитура към нея добавих ризони.

Ето и рецептата ( копирам я от Гуинет):

Необходими продукти:

600-700 гр телешко месо
2 големи глави лук
2 големи резена от корен целина
5-6 моркова
1 ч.ч бяло вино
1 дафинов лист
200 гр. сметана
5-6 зърна черен пипер
2-3 зърна бахар
сол на вкус, 2-3 щипки млян черен пипер
4-5 сл. зехтин
рукола

300 гр. ризони;

Месото се нарязва на еднакви хапки, посолява се със солта и смления черен пипер и леко се запържва в зехтина до затвяряне на порите. Прибавя се нарязаният наситно лук и се залива с част от виното. Виното се добавя на части до изпаряване. След последната доза вино се прибавят нарязаните моркови, целина, солта, дафиновият лист и бахара и ястието се залива с 3 ч.ч. вода. Ето на този етап, аз добавих една малка опаковка сметана. Оставя се на тих огън до омекване на месото. Ако е необходимо, доливайте по малко гореща вода. Ястието се поднася обилно поръсено с прясна рукола.

Гарнитурата от ризони, приготвих както се приготвя ориз: Запържваме леко 1 глава ситно нарязан лук, добавяме ризоните с малко вода и леко задушаваме. Подправяме според вкусът си и прехвърляме в съд за печене. Доливаме вода, колкото да покрие сместа и съвсем малко отгоре ( не спазвам правилото 3:1, тъй като при него и оризът и ризоните ми идват малко по-лепкави от предпочитанията). Печем по готовност.

Резултатът е прекрасен!
Още веднъж Гуинет, Федорска,

благодаря ви!

На всички пожелавам хубави почивни дни, изпълнени с хубави есенни емоции и вкусни мигове;-)!

И пак за тях... боровинките

2011-09-27T20:31:00.000+03:00

Само че този път под формата на чийзкейк.
След като мини кексчетата жънат такъв голям успех у дома, ясно е че боровинки се купуват през няколко дни. Последният път не уцелих количеството и се наложи да измисля още нещо боровинково, с което да запълня картината. Избрах си чийзкейк с боровинки и маскарпоне, тъй като нямаше как да не стане хубаво:)

Продукти:

- 1,5 пакет ронливи бисквити ( използвах "Еверест" с мляко);
- 500гр. маскарпоне;
- 1 пакет масло;
- 3 яйца;
- захар на вкус;
- 1 пакетче желатин;
- 200 гр. боровинки;

Приготвяне:

Бисквитите се намачкват на трохи. Омесват се с почти едно пакетче масло и едно яйце. Така полученото "Тесто" се поставя във формата ( предварително намазнена), в която ще се прави чийзкейкът като хубаво се разстила по дъното и леко се притиска към стените. Поставя се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса за около 10 минути. През това време се приготвя крем от маскарпоне, захар и жълтъците. Към него се добавят отделно разбитите на сняг белтъци и се обърква с лъжица ( за да остане пухкав). След изстиване, бисквитената основа се залива с крема и се поставя отново във фурната за около 10 минути. Изважда се, охлажда се в хладилник, а през това време от желатинът, боровинките и захарта се приготвя последният слой от чийзкейкът. Желатинът се разтваря според указанията на опаковката. Боровинките със захарта се поставят на котлона докато се получи леко сиропирана маса. Тя се смесва с желатинът и след леко охлаждане се нанася разномерно върху маскарпонения слой. Престоява няколко часа в хладилник, до желиране на повърхностния слой и се консумира.

Много приятен десерт, който си струва да се изчака и опита;)

Желая хубава и ползотворна седмица на всички!

Супа от аспержи

2011-09-19T23:15:00.000+03:00

За първи път опитах аспержи в далечната 1987. По това време майка ми доста пътуваше и при едно от завръщанията си донесе аспержи. Тогава тя приготви от тях нещо като задушено ястие с някакъв сос и шунка, не помня точно какво, но помня, че страшно ми хареса. Оттогава датира и моята любов към този зеленчук. За щастие вече не е никак трудно да ги открием по магазините и аз лично с голямо удоволствие си пазарувам честичко. Последният път приготвих крем супа от тях. Рецептата както обикновено е елементарна, а вкусът-лек и приятен.

Необходими продукти:
* 300гр. аспержи;
* 1 глава лук;
* 1 голям картоф;
* 1ч.ч. прясно мляко;
* 2-3 с.л. масло;
* сол, черен пипер, магданоз на вкус;

Приготвяне:

Аспержите, картофът и лукът се измиват и нарязват на едри кубчета и се поставят в тенджера с около 1 л вода. Оставя се да ври на тих огън около 40 минути. След това се сваля от котлона и се пасира. Връщаме на огъня и добавяме прясното мляко. Оставяме да ври още около 5 минути, добавяме солта и черния пипер и поднасяме топла като към всяка порция добавяме 1/2 лъж. масло и ситно нарязан магданоз.

Супата е подходяща за всички сезони!
Добър апетит!

Предизвикателство: Прието!!!!

2011-09-14T14:47:00.000+03:00

Тази седмица май няма да се готви тук.

След като ви разказах какво четиво ме впечатли наскоро, е време да приема предизвикателството, отправено от Габи и да ви разкажа за хората, които живеят в мен :) Въпреки, че словото не е най-добрия ми приятел, няма как да не опитам! От друга страна блогът така или иначе показва доста голяма част от нещата, които преживявам или са си просто моят живот и среда, но стига съм разсъждавала:

Голямо семейство, малка къщичка с красива цветна градинка, са част от младежките ми мечти, които се реализираха. Имаме 3 деца на най-различни възрасти, с които се уча да говорим на един и същи език. Имаме си и куче- нашия верен пазач

и градинка, за която също още се уча да се грижа добре.

Обичам да уча нови неща всеки ден и да съм в движение. Не мога да си представя да изкарам деня пред телевизора или в леглото. С други думи малко нервак по темперамент;-)

Рисуването би било едно от хобитата ми, ако ми се получаваше;-) Всъщност доста умело прерисувам, но за собствено произведение не ми достига въображение;-) Затова обичам да снимам- един чудесен начин да покажеш какво виждаш и как го виждаш. Имам голям мерак да науча повече и за снимането, но засега време за това нямам и го карам по усет;)

Скорпион съм! Приятелите ми твърдят, че съм класически такъв:-) Да не избягате сега, ей:-)! Не хапя много! Всъщност пак според приятелите ми и близките ми, животът с мен не е много ясно дали е хубав, но със сигурност не е скучен:)

Катеренето високо в планината не ми е стихията, нито пък плуването в морето. Затова пък обожавам малките селца, мирисът на трева, горските пътечки и закътаните дворчета. Това ми е любимият туризъм!

Исках да стана пилот, когато бях малка- сега ме е страх да летя със самолет:-) Затова работя на земята и в професията ми няма никакъв полет- занимавам се с таблици, формули и графики, които изцяло следват логиката и математиката и само добавям малко креативност:-)

Мразя да мразя! Предпочитам просто да не харесвам. Не харесвам лъжата, ласкателството, липсата на собствен поглед върху нещата и хората, които не умеят да носят отговорност за постъпките си. Затова пък обичам да обичам! Обичам силно и страстно, на моменти леко задушаващо;-) Предполагам идва от скорпионската ми душа!

Ъпсурд! не е любимата ми група! Харесвам Боно и компания не само заради невероятната музика, но и заради цялостната им философия на живот и действията насочени към теми, вълнуващи милиони хора по света. Именно по тази причина съм особено щастлива, че миналата година успях да си доставя удоволствието да присъствам на едно невероятно тяхно шоу в Истанбул!

Харесвам живота си такъв какъвто е. Търся красотата навсякъде и всеки ден във всичко, така както аз ги разбирам нещата. Не ми е нужно много, за да се почувствам удовлетворена, не гоня големи цели, а само малки такива ежедневно! Това съм аз:-)!

И понеже идеята е да предадем щафетата нататък, нека поемат:

Мони ( като си почине)

Марияна и

Федора

Ако някой от тях вече е подканен преди аз да се сетя, тъкмо да му припомня:-)

Желая ви хубави септемврийски дни и на всички първокласници като мен утре- Успешен старт!

Бамбук

2011-09-13T13:37:00.000+03:00

Съвсем случайно попаднах на "Книга за бамбука".
.

*

От описанието и става ясно, че това е история за древните Япония и Китай и за бамбука. "Високата трева", както я наричат, заема изключително важно място в живота на тези народи още от древността. От него се правят лекарства, отрови, произвеждат се традиционните японски лъкове, свързан е с появата на чумните епидемии и измирането на пандите. Той е и причинителят както за кръвопролития, така и за поводи за сътрудничество между китайския и японския управляващ двор.
Историята започва с приказката за прекрасната Кагуя-химе- момиче, родено от бамбук, което насочва действията на главните герои - двама мъже, принудени от обстоятелствата да изчезнат, да избягат от себе си и ... да се намерят. В основата е философията за дзен будизма и именно затова е доста интересен фактът, че авторът е сръбският писател Владислав Баяц, който никога не е стъпвал в Китай.

Това е една прекрасна книга не само за древен Китай и Япония, но и за вечните въпроси са самоопознаване и вътрешно израстване, като в същото време може да се разглежда като приказка.

Чудесна книга с невероятно послание!

* снимките на бамбук са оттук и оттук

Мини боровинкови кексчета

2011-09-08T14:33:00.000+03:00

Това е една елементарна за приготвяне рецепта, която у дома ме карат да правя през ден-два. Извадени от фурната, кексчетата свършват на мига и в общият случай подносът почти непрекъснато е празен. Последният път успях да грабна няколко за кратка фотосесия;-)

А ето и самата рецепта:

Необходимите продукти:

* 300 гр. брашно;
* 200 мл. фанта ( аз по-често използвам прясно мляко);
* 200 гр. захар;
* 3 яйца;
* 100 гр. олио;
* 1 пакетче бакпулвер;
* 200 гр. боровинки:

Начин на приготвяне:

Като при всички уважаващи себе си кексчета и при тези мокрите и течните съставки се смесват поотделно. Накрая добавяме мократа част към сухата и разбъркваме. Наливаме в предварително намазнени формички. Аз добавям и хартиена формичка, тъй като първо са ми по-естетични с нея и второ запазвам формата относително чиста:) Във всяка формичка слагаме по 3-4 боровинки.
Печем в предварително загрята фурна на около 170-200 градуса за около 15-тина минути.

Готовите кексчета вървят чудесно като семки пред телевизора или просто като междинна спирка при преминаването от едно в друго помещение:-)
В моя случай- чудесна добавка към кафето!

Приятен ден ви желая!

Гореща светкавица от Холандия!

2011-09-02T10:20:00.000+03:00

Преди няколко дни съпругът ми трябваше да пътува по работа за Холандия. Предвид крехкото здраве на дъщеря ни тогава, го убедих да не го прави. Реших да го компенсирам с една холандска "манджа";)

Преглеждайки предложенията тук и там установих, че тези холандци хич не си дават зор да вършат кой знае какво в кухнята- наблягат предимно на зеленчуци (основно картофи), месо и риба и другото е най-обикновена европейска кухня. Избрах си Гореща светкавица, за чието приготвяне също има няколко предложения в мрежата. По този повод аз избрах този, който е най-близо до нашия вкус и в най-голямо съответствие със съдържимото в хладилника;) Умишлено избегнах наденичките, тъй като не ги харесвам особено, а и при наличието на свинско месо в рецептата, не виждам защо да добавям и друго.

Продукти:

* 4 бр. свински котлети;

* 1 кг картофи;

* 1 кг ябълки ( по рецепта трябва да са кисели, но аз сложих в съотношение 50:50 кисели-сладки);

* 2-3 глави кромид лук;

* 500 мл бульон;

* масло, галета, сол, черен пипер.

Приготвяне:

Нарязаните на кубчета картофи, се сваряват в бульона. Към тях се прибавят се ябълките за още 10-15 минути, докато всичко омекне и бульонът изври. Котлетите се начукват, поръсват се обилно със сол и черен пипер, овалват се в галета като даже се притискат силно, за да се задържи по-добре галетата и се пържат в гореща мазнина от двете страни.
Ябълките и картофите намачкваме на пюре и обилно поръсваме с черен пипер ( сол по желание).
Кромидът нарязваме на кръгчета и запържваме в малко мазнина.
Сервира се като върху пюрето се разстила лукът, а наоколо се подреждат котлетите.
В оригиналната рецепта се приготвят на тиган и наденички, които добавяме накрая към порцията.

Не бих казала, че е нещо със зашеметяващ вкус, но що се касае до пюрето, определено е по-различно от вкусът, с който сме свикнали и ако имате експериментаторски дух, ще бъдете доволни от резултатът. Бих казала даже, че на вторият ден вкусът на пюрето е много по-добър:)
Ами това е!

Пожелавам ви един чудесен уикенд!

Време за приключения

2011-08-31T14:12:00.000+03:00

Ходили ли сте в Коколандия?

Едно чудесно място за следобедна неделна разходка, на която дори и пред-пубертетите не отказват:) Посещаваме го най-редовно, да не кажа веднъж месечно, но обикновено не нося фотоапарат, а този път взех.

Мястото е в Борисовата градина, сред дълбока борова гора, което го прави чудесно за летните жеги (не че тази неделя беше кой знае каква жега, но все пак още е лято). Навремето тук беше къщичката на баба Яга ( онази на кокошите крака). Сега от онова време е останало само това:

Събрахме децата и хайде по дърветата:-)
Има няколко степени на трудност, според възрастта или физическите особености на всяко дете. Биват разпределени по кръгове, като последният е някъде в облаците!

Никъде не е казано, че съоръженията могат да се ползват само от деца (даже напротив), да не кажа, че едвам се удържах да не се кача и аз поне на първи кръг, но някак си евентуалния срам, който бих изпитала при провал, ме спря:-)
Освен въпросните изпитания, има изкуствена стена за катерене, детско бънджи, миниголф и няколко по-дребни занимавки, за по-дребни придружители.

За придружителите има безалкохолни напитки и бира, а също доста често забелязвам деца празнуват там рожденните си дни- хубава идея, но в случаите, когато си роден през лятото. Колкото и разтегливо да може да бъде това понятие, в нашият случай (януари-февруари) не върши работа.

Така че, ако сте пропуснали, възползвайте се:-) Ако не сте, отидете пак- това е един чудесен начин децата да се поборят малко физически при този така или иначе твърде виртуален свят, в който живеят.

Ако не ви се занимава, поне се разходете в парка:)

Хубав ден ви желая!

Завръщане и пастички

2011-08-24T14:41:00.000+03:00

Днес е ден втори от нашето завръщане у дома. Както споделих преди около седмица, преживяхме някои неприятности, които за съжаление последваха много лош сценарий- последните 5 дена изкарахме с малкото човече в Софийската педиатрия, след усложнения, предизвикани от вирусна инфекция. В момента продължаване лечението у дома и определено има с какво да се похваля:

Малката вече ходи сама отново, усмихва се и е във видимо по-добро състояние. Е, битката още не е спечелена, но нещата като че ли започват да се нареждат, за което съм безкрайно щастлива и благодарна. От цялата тази работа разбрах едно:

Имам прекрасни пораснали деца, които за тези вече три седмици, откакто малката им сестричка е болна, ме отменяха напълно във всички иначе мои "задължения". Последното беше онзи ден, когато мъжът ми прибирайки се от посещение при нас, ми се обади развълнуван по телефона да ми разкаже, как 7 годишната ни дъщеря и изчистила, измила чиниите, поляла цветята в градината, набрала букет, направила салата и го чакала вкъщи пред украсената маса:-) Съжалявам, че не успях да видя това и да го щракна:-)
И понеже хубавите новини не бива да се подминават ей така, направих набързо един импровизиран сладкиш, рецептата за който взех от тетрадката с рецепти на покойната ми майчица- помня тези пастички от детството си и страшно се зарадвах, затова и решението да зарадвам моите малчугани с тях дойде веднага.

Ето и самата рецепта:

Продукти:

8 бр. сухи пасти без глазура и плодов пълнеж( аз използвах ето тези);
1 ч.ч. прясно мляко;
1 ч.ч. захар;
2 с.л. какао;
1 пакетче масло;
кокосови стърготини или смлени ядки по избор ( заложих н кокосовите стърготини);

Приготвяне:

Нарязваме сухите пасти на 6 парчета всяка. В съд смесваме млякото, захарта, маслото и какаото и ги оставяме да кипнат. С решетъчна лъжица пускаме всяко едно от парчетата за няколко секунди в сместа и след това ги овалваме в кокосовите стърготини. Оставяме в хладилник за поне час-два и хапваме:)

Почерпете се и вие!

Как да си докараш умора от "почивка"

2011-08-15T12:49:00.000+03:00

Елементарно е:

Отивате на море на българското черноморие и въпреки че много се стараете да не близвате местната вода, таратор, супа и т.н., нещата просто се случват сами.

Това беше последният ми опит-повече НЕ! Повече няма да ми стъпи краченцето на море на Лозенец!!! Колкото и иначе да харесвам този курорт (беше ми любим до оня ден), горчивите спомени от него изплуват и нито хубавият плаж, нито приятните заведения, усещането че съм си у дома или спокойствието, което иначе излъчва, няма да могат да потушат горчилката.
След като преди 6 години изкарах най-кошмарната си почивка там с голямата ни дъщеря, която включваше много пране поради стомашно-чревни вируси, скоростно прибиране към София с еднодневна отбивка Окръжна болница-Пловдив и последващи 10 дена продължение у дома, което доведе едногодишната тогава до пълно изтощение и невъзможност да ходи, тази година всичко това се стовари отново на главите ни с малката ни дъщеря, която в момента е също на 1г.
От деня на пристигането ни от 12-членната ни компания, разпределена по равно деца-възрастни, всеки ден по двама се настанявахме по тоалетните. За едноседмичната ни "почивка" статистиката е 12 болни в по-лека или по-тежка степен, едно 4-годишно попълнение на бургаската болница за два дена и последващи системи в София и малката, която вече осми ден от завръщането ни, не може да излезе от порочния кръг. Незнам какъв му е случаят на курорта, но все се надявах, че след като веднъж вече съм минала през този ад, то сега съм си платила и повече не е редно да ме сполетяват подобни злини. Да, ама не....
Иначе ще кажа само, че Лозенец ме изненада приятно откъм развитие- няма ги големите хотели, дънданията вечер, тълпите пияни младежи, чалга-заведенията...поне аз не ги видях. Само снежнобели воали, веещи се на вятъра, семпли кръчми, уютни барове и много добро обслужване(макар да нямахме възможност да проучим въпроса докрай). Така че, ако сте резистентни на тези заболявания-това е мястото за почивка според мен:) В противен случай си докарвате напрежение, последващо от безсънни нощи с малко безпомощно човече, обиколки по болници и мноооого умора...

Ето и малко снимки от много малкото, които успях да направя:

Явно тази година просто не ни се получи..... Надявам се занапред да ни чакат само хубави почивки:)

Паста с домати, патладжани и гриловани пилешки филенца

2011-07-28T17:13:00.000+03:00

Вкарала съм се в страшен филм,чийто край не е още ясен, но все пак трябва и да се яде:)
Понеже мъжът ми вече протестира на моите вегетариански ястия, този път към зеленчуковата рецепта добавих и пилешко месо. Иначе самата идея взех оттук. Изкуши ме вкусът на любимите ми патладжани заедно с друга моя любимка- пастата;)

Необходими продукти:

* 400 г паста (аз избрах талатели);
* 2 с.л зехтин;
* 300-400 гр. пилешки бон филета;
* 1 голям патладжан, нарязан на кубчета;
* 2 скилидки чесън, ситно нарязани;
* 4 големи домата, едро нарязани;
* 1 шепа магданоз;
* сол, пипер на вкус

Приготвяне:
Изключително лесно, точно както обичам:)
Сваряваме пастата, като междувременно запържваме патладжана за 5 мин в сгорещения зехтин. Овкусяваме със сол и черен пипер, слагаме чесъна и пържим още малко. Добавяме доматите и магданоза и задушаваме още малко.
Отделно запичаме на грил предварително обработените със сол, пипер и соев сос пилешки филенца. След като приключим с тази част, ги нарязваме на кубчета и ги прибавяме към соса.
След това добавяме готовия сос към сварените талятели и консумираме.
Ястието е хубаво и студено!

Пожелавам на всички хубав уикенд и последваща работна седмица, за онези, които ще работят.
На всички останали, също като мен, желая весела ваканция, солени морски вечери или кристален планински въздух и хубави мигове с близките!

Отивам да стягам куфарите на моето кралско воинство и утре с бодра крачка да тръгнем към вторият си семеен опит за кратка почивка това лято! Надявам се да е по-сполучлив от първият, когато нашето малко съкровище не одобри методите ни и ни принуди да приключим по-рано от планираното:-)

За първата награда

2011-07-25T14:33:00.000+03:00

В края на миналата седмица, получих първата си наградка от Диана...
Изумлението ми беше огромно, тъй като отскоро се подвизавам в пространството, а и като знам какви фурии се вихрят тук, учудването ми беше още по-голямо.
Въпреки това, не мога да отрека, че много се зарадвах-признание от Диана, си е ОГРОМНО признание:-)
Разбрах, че е хубаво, да предам наградата нататък, въпреки че ми е трудно да реша на кого. Хората, които най-често надникват в блога ми, вече са получили такива от другите номинирани:-)
Затова просто искам да изкажа благодарност на всички, че споделяте хубавите си творения и по този начин ставате вдъхновители на хора като мен.
Не ме бива много в хубавите думи (аз съм човек-практик и мога да се изразя по-скоро с формула, отколкото с думи), но наистина съм впечатлена от нещата, които правите и ви благодаря от сърце.
За всички вас е и този нов обитател на моя дом, който се оглежда наоколо и събира енергия и топлина от слънцето и ни радва с присъствието си. И аз като него гледам, чета и бера от вашите плодове и радвам себе си и близките ми с вашите творения:

Предавам чрез него тази награда на Еос, Елена и Илиана.

Днес имам и още един повод да почерпя:
На днешния ден, преди 13 години, със съпругът ми тръгнахме по "трънливия" път на брака и продължаваме успешно да се държим здраво един за друг без това да изисква големи усилия- просто се случва както често се случва в природата- въртим и се движим като две отделни нишки, но все пак в една посока и с една цел:-) Също като тях:

Отглеждаме с любов своите три млади стръкчета и се опитваме да се радваме на дребните неща от живота.

Пожелавам си още много по 13, изпълнени с щастливи мигове и много приятели:)

Акцент на масата

2011-07-22T11:36:00.000+03:00

Идеята видях в едно немско списание от 2005 година.
Състои се в това, че всяка салфетка се декорира със стръкче цвете, захванато с шарена щипка. Когато правих кошничката си за принадлежности , бях купила едно пакетче щипки, от които останаха доста и се чудех какво да ги правя. Реших да е това. За целта използвах допълнително детски водни боички и моливи. Рисуването върху тях е изцяло плод на въображението и и няма никакви специални изисквания.

Ето го и резултата:

Запленена от тази идея, дъщеря ми реши също да направи своя щипка:)
Ето я:-) :

Незнам какво смята да защипва с нея, но със сигурност и намерих занимание за половин час;-)

Печени домати с кускус

2011-07-19T12:56:00.000+03:00

Горещите дни не ни оставят на мира и се налага непрекъснато да мислим как да се освежим. В такива моменти е хубаво човек да хапва по-лека храна, за да не затормозява и без друго затормозените ни тела;-)

Предлагам ви една рецепта за вкусна лятна вечеря, а именно Печени домати с кускус:

Идеята взех оттук, като отново някои продукти пропуснах, други замених според наличностите у дома.

Необходимите продукти са:

* 4 по-едрички домата;
* 100-тина грама кускус;
* 1 ситно настъргано парче джинджифил ( около 5 см);
* 2 скилидки чесън;
* 50 гр стафиди;
* 3-4 с.л. зехтин;
* 50 гр. бадемови ядки, на ситно;

Начин на приготвяне:

В 150мл вода поставяме джинджифила и чесъна и оставяме на котлона докато заври. Добавяме кускуса и след 3-4 минути премахваме. Добавяме стафидите и ядките и овкусяваме със сол и пипер по желание.
На доматите изрязваме капачетата и ги запазваме. Издълбаваме ги отвътре и ги пълним със сместа от кускус. Похлупваме ги с капачетата, поставяме ги в съд за печене и около тях изливаме доматения сос. Пекат се в предварително загрята около 200 градуса фурна за около 25-30 минути.
Невероятно вкусни и много лесни за приготвяне.

Добър апетит!

Морски гледки

2011-07-16T00:29:00.000+03:00

Изненадващо за мен се появи оферта за дълъг уикенд без деца. Не чаках дълго да ме молят да разпуснем на един самотен плаж в слънчева Гърция.
Мястото е в покрайнините на Kalandra, малко, смотано селце ( макар да се води град) на Халкидическия полуостров. Къщата е на самия морски бряг и единственото, което правя по цял ден е това:

Зяпам напред

Наляво

Надясно

Чета книжка, после се появява някое плавателно средство, поглеждам го

След това го поглеждам по-отблизо

Или се разхождам из комплексчето

И се наслаждавам на зеленината, въпреки нечовешките температури

Слизам за малко мокра свежест до самотния плаж

И отново наблюдавам преминаващите лодки и корабчета

Или просто почивам

А вечер след кратка разходка до селото, хапваме рибка в единствената кръчма там, на малкия площад, където хората се събират да поприказват.

От всичко казано дотук, става ясно, че съм попаднала в едно кътче от рая и само тишината, спокойствието и хубавите гледки са неотлъчно с нас:)

Ех, да можеше по-често човек да получава такива възможности....

Пожелавам на всички слънчеви почивни дни, изпълнени с красиви гледки, вкусна храна и близки хора!!!

Студена лятна супа

2011-07-11T15:56:00.000+03:00

В летните горещини имаме нужда от повече течности и повече прохлада, а какво по-добро от двете наведнъж. Още по-добре се получава, ако с всичко това можем и да се нахраним.
Освен тараторът, който си е класика през лятото, ето още едно свежо предложение, което се приготвя буквално за минути.

Студена супа от зелен фасул, моркови и джанки:

Необходими продукти:

*200 грама зелен фасул;
*5-6 джанки;
*1 малка глава кромид лук, нарязан на полумесеци;
*1 морков на кръгчета;
*1 домат ( може и доматен сос);
*3-4 скилидки чесън;
*сок от лимон, сол;

Почистеният фасул се поставя във вряла вода. Добавя се морковът, лукът, чесънът и джанките и се варят до поомекване. Добавя се нарязаният на дребно домат и се подправя със солта и сокът от лимон. След около 5 минути се отстранява от котлона.

Консумира се студено и носи истинска прохлада като основно ястие или между храненията.

Сладкиш с ягоди и извара

2011-07-06T16:01:00.000+03:00

Тази рецепта я "откраднах" от фантастичния блог на Диана- Опитайте.....

Благодаря много за чудесната идея- не ми беше хрумвало да използвам изварата за десерти. Единствената разлика при мен е, че вместо череши сложих ягоди ( всъщност направих два сладкиша: един с череши и един с ягоди). Показвам ягодовия, тъй като след хубавите снимки на Дианка с черешките, няма как да сложа моите:) И тъй като след сладкото от череши, което забърках тези дни, останах още малко реших да ги оползотворя по най-добрия възможен начин. Но да се върнем на рецептата, която съм спазила точно:)

Продукти:

120 гр. масло;
1 пакет маслени бисквити;
500 гр. ягоди;
250 гр. извара;
3 яйца;
1ч.ч. захар;
20-тина мл прясно мляко;
1 ванилия

Прави се подложка от натрошени бисквити и 2/3 от маслото, която се разстила в подходящ съд за печене. отгоре се нареждат измитите ягоди. Изварата се разбърква заедно с млякото и остатъка от маслото до получаването на гладък крем. Отделно се разбиват яйцата със захарта и с непрекъснато разбъркване се добавят към изварата. С така получения крем, се заливат плодовете и се пекат на около 170 градуса за 30 минути и след това за още 15-тина минути на около 150 градуса.

След изстиване се реже и смея да твърдя, че това е едно прекрасно лятно десертче;)

Благодаря ти още веднъж, Диана, за хубавата идея. Надявам се нямаш нищо против, че я пробвах и споделих:)

Сладко от бели череши

2011-07-05T10:23:00.000+03:00

Сладкото от бели череши е един от любимите ми спомени от детството...Нямаше как да не опитам:)

Октомврийските температури тази неделя, провалиха плановете ни. Бяхме решили са оберем черешата и да направим сладкото, но дъждът развали всичко. По тази причина се наложи понеделнишки да се занимавам с това, без наличието на пъргав мъж, който да се катери по дървото:) От друга страна приготвянето на сладко не е нещо, което съм правила досега и имах известни притеснения за крайния резултат. Всичко обаче мина идеално. Приготвях го по две рецепти, като в крайна сметка за по-удачна смятам втората ( при първата се приготвя захарен сироп, в който черешите престояват 4-5 часа и след това се вари до готовност). Ето и самата втора рецепта:

Необходими продукти:

1кг череши;
1 кг захар;
1 пакетче лимонена киселина;
200 мл вода

Приготвяне:

Черешите се измиват и се премахват костилките. След това в тенджера се слагат ред череши, ред захар и се оставят около час да преседят, за да могат черешите да пуснат сока си. Добавя се водата и съдът се поставя на умерен огън. Периодично се разбърква и се премахва образувалата се отгоре пяна. Вари се до почти пълна готовност (проверява се по метода на капка върху порцеланова паничка). Малко преди да се премахне от котлона, се добавя лимонената киселина и се разбърква. Налива се горещо в бурканчета, които се поставят с капачката надолу докато изстинат.

Това е един добър начин да подсигурим студените зимни дни с вкусно домашно сладко за закуска:)

Хотелът на сладко-горчивите спомени

2011-07-04T15:37:00.000+03:00

Това е заглавието на една от хубавите книги, които напоследък прочетох. Последните 2-3 месеца попадах все на романи, които не си струва особено да бъдат коментирани, с изключение на „Елегантността на таралежа“ , но за нея просто думите не ми стигаха (доста интелектуална, но и доста красива книга). Но да се върнем на "Хотелът..."

Историята е действителна и се развива паралелно по време на Втората световна война и през 1986г., когато Хенри загубва съпругата си. Със синът си трудно намират общ език, до момента, в който съдбата го отвежда до мястото, което се превръща в мост между него и синът му. Един японски чадър го връща в далечната 1942г. Хенри е от китайски прозход и заедно с японското момиче Кейко, са единствените различни деца в престижно сиатълско училище. Това го кара да се чувства чужденец в собствената и страна, тъй като е обект на непрестанни подигравки от страна на съучениците, а в същото време не е добре приет и в китайската общност, защото не посещава китайското училище. Приятелството между двамата прераства в невинна любов, а това води след себе си срив и в отношенията му с родителите. След интернирането на Кейко и семейството и в лагер, където те са принудени да живеят в много тежки условия, животът на двамата се разделя, но им остава надеждата, че войната няма да трае вечно и те отново ще бъдат заедно.
Разказвайки тази история на синът си, той успява да стопли отношенията със сина си, даже повече отколкото е очаквал. И всичко това се случва на фона на сиатълската джас сцена през 40-те години. Препоръчвам я!

Нека новата седмица бъде успешна за всички:)

Печен чийзкейк с малини

2011-06-30T15:39:00.000+03:00

Малините са поредният плод, който обожавам. Тази година нямаме изобилие от тях, тъй като предишната есен много непрофесионално ги подрязах, но все пак има достатъчно и за хапване и за сладкиши. Ако бях и по-чевръста, можех дори да си заделя за зимата под някаква форма, но не съм:)

Първият сладкиш, които направих е печен чийзкейк. Рецептата взех оттук, но както често ми се случва, резултатът няма нищо общо със снимката, приложена към рецептата. Затова пък вкусът е доста наситен и доста малинов. Всъщност по-вероятно е причината за вида да е изцяло моя заслуга, тъй като не спазих на 100% указанията, най-малкото се опитах да избегна момента със сиропирането на чийзкейка.

Продукти:

* Около 20 ронливи бисквити;
* 50 гр. масло;
* 2с.л. брашно;
* 1 пакетче ванилия;
* 2 пакетчета крема сирене;
* 1 чаша захар;
* 100 гр. заквасена сметана;
* 3 яйца (едното разделено на жълтък и белтък);
* 300 гр. малини;

Приготвяне:

От ситно натрошените бисквити и маслото приготвяме тесто, което поставяме във форма и леко притискаме към дъното.Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 5 минути. Докато се поохлади, смесваме яйцата ( 2 + 1 жълтък), брашното, крема сиренето, сметана, захарта и ванилията и разбъркваме с миксер. Към тази смес добавяме 1/2 от малините и доразбъркваме. Изсипваме върху вече охладената бисквитена подложка и печем около 40-50 минути.
Останалият белтък разбиваме на сняг и смесваме с другата 1/2 малини (оставяме няколко за декорация) и лъжица захар.
Когато кейкът е почти готов, разстиламе белтъчно-малиновата смес отгоре и печем още 10-тина минути. Охлаждаме и можем да започваме:)

Кошничка за принадлежности

2011-06-29T17:00:00.000+03:00

Преди време попаднах на една една статия с идеи какво можем да си направим от щипки за пране. И тъй като отдавна се чудя дали да си купя или да си измайсторя кошничка, където да си държа принадлежностите за коса, реших че сега е моментът да се пробвам с въпросната идея. В онзи сайт (за съжаление в момента не мога да го намеря, но ще направя всичко възможно да го потърся) бяха използвани само щипки и консервена кутия. Аз добавих от себе си и малко парче свеж плат, който да се връзва с останалата част от интериора. Тъй като имам предпочитания към тъмното дърво, наложи се предварително да третирам щипките с лак.

Ето го и резултатът:

Тази кошничка, разбира се, може да се използва за какво ли не, както и да бъде променена по десетки начина. Също така чудесно може да пасне на терасата или в градината.

Уикенд в най-слънчевия град

2011-06-27T15:20:00.000+03:00

След като почивката ни на море приключи по-бързо от планираното, решихме да си дадем втори шанс с един уикенд в Сандански. Главната причина да изберем него, разбира се, беше че е на път за дома. По-маловажната, че все още не бях стъпвала там- единствено транзитно сме преминавали, а съм чувала хубави неща за него. Време беше да добия лични впечатления:)
Направихме резервация по телефона чрез приятел, без да имаме каквато и да е представа къде точно отиваме и по неговата препоръка се настанихме в хотел Едиа. В последствие се оказа, че човекът е объркал мястото и всъщност ни е препоръчал нещо абсолютно непознато за него, но се оказа много добро недоразумение. Намира се на края на парка и съответно е заобиколен изцяло от зеленина, липсва градският шум и човек наистина може да се отпусне и да почине. Стаите са хубави и просторни, ресторантът има свежа градина и ястията са много вкусни.
Едно от на-известните места в града е езерото-прохладно и приятно...

За краткия си престои там успяхме да направим голяма разходка из парка, който се оказа един от двата най-големи градски паркове в България. Навсякъде са разхождаха деца, придружени от майките или бабите си. Наистина паркът е очарователен- поддържан, с много и на-различни кътове за почивка, басейни с минерална вода и детски площадки. Вече ми е любим!

Пихме и кафе на улицата с кафенетата. За момент си помислих, че не съм в България, а в някое малко европейско градче- къщите острани бяха потънали в цветя, улиците чисти, кафенетата приветливи. Някакви баби-аристократки провеждаха като че ли седмичната си среща:)

Други седяха на сладки приказки

Върнах се и в своето детство- времето, когато се провеждаше Асамблеята "Знаме на мира"...

Има цяла стена с картини от камъчета, сътворени по "онова" време.

През останалото време поседяхме край басейна в хотела, хапнахме хубаво, четохме книжки и си почивахме. Градината на ресторанта беше също толкова зелена, колкото и цялата местност. Потънала в цветове, фонтанчета и много горски мъх. Бях у дома си:)

И следващия път, когато пътят ми минава оттам, отново ще спра в този слънчев град. Поне за ден...!

Ягодови петифурки

2011-06-23T15:06:00.000+03:00

Ягодките в задния двор поруменяха и реших да им дам шанс да ни порадват. Спрях се на варианта за малки петифурки, които да допълнят удоволствието ми от следобедното кафе.

Всички използвани материали за тях са напълно подръчни, т.е. нямам специални формички, с които да работя, затова и крайният резултат е далеч от съвършената визия, но затова пък вкусът им е идеален:)

Продукти за 20-тина броя:

20 ягодки, за предпочитане по-дребнички;
1/2 кофичка заквасена сметана;
3-4 супени лъжици захар;
3-4 с.л. брашно;
1 с.л. какао на прах;
1/2 блокче шоколад;
1 яйце;
1 пакетче желатин;
1/4 пакетче масло;

Приготвяне:

За основата използвах рецептата за шоколадово суфле, с тази разлика, че печенето тук продължи до пълна готовност. За целта смесваме яйцето, половината захар, брашното и какаото и разбиваме добре. Към тях добавяме разтопения на водна баня шоколад с маслото и хомогенизираме.
В отделен съд разтваряме желатина в малко хладка вода, докато набъбне. Смесваме сметаната с останалата захар и разбъркваме с желатиновия разтвор. Изсипваме в подходящи формички ( при мен това се оказа, форма от кутия шоколадови бонбони:)), добавяме по една ягодка във всяка формичка и слагаме в хладилник да "стегне" желатина. През това време в предварително загрята фурна на 200 градуса изпичаме основата в подходящ съд за около 10-15 минути. След изстиването и изрязваме основи за петифурките ( тук работих с малки чашки за ракия), затопляме леко желираните вече сметанови формички и изсипваме върху основата.
Декорираме според ресурсите и въображението ( страдам от недоимък и на двете:-))))

Поради не добро планиране се оказа, че формичките ми са по-малко от материала за тях и се наложи да търся и други варианти. Затова остатъка от сметановата смес изсипах във формички за суфле, които след това декорирах с натрошени бисквитки.

Вкусът обаче е еднакво добър и на двата варианта.

Опитайте ги!

Оранжево кътче

2011-06-22T14:15:00.000+03:00

Лятото официално дойде, а заедно с него и горещините. Търсейки своето местенце из двора за сладка почивка на дебела сянка, газейки в меката зелена трева, набързо импровизирах, създавайки своето лятно оранжево кътче.

Къмпинг оборудването свърши чудесна работа, намърдвайки се близо до латинковата ми градинка :-)

Чаша студен портокалов сок и всичко е почти готово.

Само книжката и слънчевите очила все още не са пристигнали за да направим този момент вълшебен...

Къмпинг

2011-06-20T11:27:00.000+03:00

Е, завърнахме се!
Изкарахме няколко чудесни дни на брега на гръцко море. Пътят дотам е изпълнен с гледки на тюркоазени плажове, малки кейове с акустирали яхтички и лодки, закътани заливчета и много синьо и зелено. Мисля, че който и от къмпингите да избере човек, просто няма как да сбърка. Мястото, което ние избрахме-Thalatta Camping на Ситония, е един страшно уреден къмпинг, предполагам както повечето извън страната ни.

Причината да изберем точно този къмпинг- времето е по-топло, има всичко от първа необходимост и не на последно място-за къмпингуването е хубаво да имаш компания, а тя ни чакаше точно там:)
Независимо дали човек е с палатка или реши да наеме къщичка или каравана, остава с впечатлението че се разхожда из обширен и прохладен парк. Асфалтирани алеи, градини, цветя, детска площадка с дебел тревен килим.

Всичко е направено така че човек да се почувства добре. Плажната ивица и много широка, а самият залив е прекрасен, особено сутрин рано и вечер.

От единия край завършва със скали с доста причудливи форми.

Заведенията са прилични, предлага се всичко, включително поне 15 вида сладолед, от които аз опитах горчив шоколад, мастика и учудващо вкусния сладолед с кадаиф. Не съм допускала, че тази комбинация може да донесе такава наслада;)

Всичко това се случва далеч от активния сезон и нямаше почти никакви хора, съответно тишина и спокойствието действаха страшно релаксиращо.

И ако в цялата тази обстановка не бяхме взели със себе си малкото едногодишно човече, което така и не свикна с палатката и морето, щях да кажа че се намирам в кътче от рая. По същата причина, за моя огромно съжаление, не успях да снимам нито малките гръцки селца, нито убийствено сините заливи. Но със сигурност ще направим още един опит след година-две. Дотогава оставам с хубавите спомени:)

Море, залив, палатка и надявам се много почивка...

2011-06-10T14:19:00.000+03:00

Тази година малко по-рано от обичайното, стягаме куфарите за кратка почивка на морския бряг. Ще събирам слънце, емоции, ще се разхождам вечер по плажа, ще играем с децата и ще събираме спомени.

Надявам се всичко да бъде чудесно, най-вече времето, защото за палаткуването това е от първостепенно значение. На всички, които остават тук да се трудят, спорна седмица:-)!!!!

Свежа лимонада!

2011-06-07T14:03:00.000+03:00

Отново опит за освежаване на горещите дни. Хубавото е, че напоследък дъждът се бори вместо мен с горещината и всеки следобед не пропуска да ни понапръска.
Лимонът поначало действа доста освежаващо, така че всяка една напитка, с добавен лимон към нея, се превръща в хладно удоволствие. И тъй като през деня не е уместно ( за мен поне) да се набляга на алкохолните напитки, домашната лимонада е моята любима;-)

Продукти:
3 лимона;
300гр. захар;
около 1литър вода;
2 стръка свежа маточина;

Приготвяне:

Старателно измиваме лимоните с вода и ги нарязваме на дребни кубчета заедно с корите, като се опитваме да отстраняваме семките. Заливаме ги със захарта, добавяме стрък маточина, разбъркваме и оставяме 2-3 часа да престоят. Пасираме получената смес, доливаме вода и прецеждаме. Количеството на водата зависи от индивидуалните вкусове. Аз лично предпочитам наситени такива, затова и съотношението лимонов концентрат : вода е 1:1.
Охлаждаме в хладилник, декорираме със стрък маточина и консумираме. По желание, маточината може да се замести с мента.

Домашен сладолед със зелени смокини и бисквитки

2011-06-02T13:48:00.000+03:00

Преди година бяхме на почивка в Кошарица, където местното заведение предлагаше домашен сладолед със сладко от зелени смокини и какаови бисквитки. Всяка вечер, независимо къде вечеряхме, минавахме през въпросното заведение за по един такъв десерт. Нямам представа как го приготвяха там, но аз реших да опитам. Получи се чудесен сладолед-една прекрасна според моите вкусове рецепта, за топлите следобеди. Още повече, че приготвянето и отнема около 15 минути и след като изтърпите да се охлади, можете да се насладите на удоволствието:)

Необходими са:
1 кофичка заквасена сметана;
3 яйца
1-1 1/3 чаша захар;
сладко от зелени смокини;
тъмни бисквитки;

Приготвяне:
Сметаната се разбива с половината от захарта с миксер до разтварянето и. В отделен съд разбиваме яйцата с останалата захар. Добавяме яйчената смес към сметановата и хубаво разбъркваме. Нарязвяме смокините на дребни кубчета и добаваме натрошени бисквитки. Количеството им зависи от желанието. Слагаме в камера за няколко часа докато "стегне", като първия час периодично разбъркваме сместа, за да се разпределят плодовете и бисквитите равномерно в целия съд. Разбира се вместо смокини, може да се използва всичко, което обичате.

Там, където Рила, Пирин и Родопи се срещат

2011-05-28T14:57:00.000+03:00

Село Господинци се намира в Югозападна България, близо до Гоце Делчев. Попаднахме там след като видяхме предложението за почивка в вила "Извора" Любезните домакини ни посрещнаха с топли кифлички и дамаджанка винце, за вечерята. Дворът беше прекрасен, с много цветя и тревичка, а гледката е тази

През него минава река Места, а то е оградено от три от най-хубавите български планини-Рила, Пирин и Родопите, което пък дава почти безкрайни възможности за разходки наоколо. Близостта му до с.Огняново с неговите минерални извори и автентичните села Лещен и Ковачевица го правят още по-интересно, а в същото време в него не се случва нищо „туристическо“, така че човек може да се наслаждава на почивката си. По улиците се разхождат всякакви животни, пъплят баби с каручки и деца на магарета. Разбира се, предлага се домашно мляко, сладко, доматки и всичко друго, което може да се отгледа в един селски двор

Поради възрастта на децата, не се наехме да покоряваме върхове, а решихме да се разходим именно до околните села, а в следобедите се разхождахме из самото село и околностите.

Първият ден изкарахме по басейните на Огняново, които не са кой знае какво, но за сметка на това водата беше топла и всъщност идеята така или иначе беше децата да се забавляват. На следващия ден тръгнахме за Лещен и Ковачевица. Всъщност тези две селца са си доста туристически, навсякъде са разхождат групи с фотоапарати и кръчмите са пълни.

Пътят до тях е доста живописен и има няколко места, откъдето се откриват чудесни гледки.

Ако трябва да съм честна, далеч по-голямо впечатление ми направи селото, разположено непосредствено преди тях, което е населено от българо-мохамедани, и където човек остава с усещането, че всичко се случва на една улица. Животът там ври и кипи с пълна сила, можеш да видиш всичко: баби в пъстри шалвари, пушещи цигари на пейките пред дома си, жени,перащи килими на улицата, старци в кръчмата на кафе, мъже, цепещи дърва на пътя и деца, ритащи футбол. Страшно много дейности, само на една единствена улица…..За съжаление нямам нито една снимка оттам, тъй като просто минахме с колата, а на връщане бързахме да се върнем в „нашето“ си село.

На третия ден все пак трябваше да си тръгнем. Домакините отново се появиха с подаръци за изпът, този път плодове и зеленчуци. Решихме да минем по обиколен маршрут, а именно през Доспат, Батак и т.н. към дома. Прибирането ни отне цял ден, защото минавайки покрай язовир „Широка поляна“, реших че искам да го огледам за евентуални бъдещи почивки.

Картата показваше, че пътят го обикаля целия и решихме да не се връщаме по обратния път до главното шосе… Това приключение ни отне 2-3 часа през „вулканични кратери“ и навън се стъмни, в резултат на което дълго време компанията говореше само за мен и се обединиха около идеята, че колкото и хубав да я язовира, там на почивка няма да се ходи….;-))))

Цветя в бутилка

2011-05-26T13:58:00.000+03:00

Липсата на вази в дома ни, често ме е принуждавала да приспособявам какви ли не съдове за целта-най-често халби за бира;-) Все се каня да си купя и когато се окажа на подходящото за целта място, или съм във финансова неналичност, или съм се разсеяла и забравям и така от доста време не мога да се сдобия със заветната вещ. До онзи ден, когато тръгнах да изхвърлям поредното шише от доматен сос, загледах се в него и реших да пробвам. В интернет-пространството има хиляди идеи как да си направим сами вази, но аз заложих на наличните ресурси, а именно-спрейове за графити ( това е една от страстите на сина ми, с уговорката, че ще "твори" само на подходящите за целта места). Пробвах и автомобилен спрей, но той не е много подходящ, защото ефектът е лъскав и освен това се разтича, а аз предпочитам матово.
Вазите не са шедьовър, но все пак това беше първи опит, без конкретна идея, така че съм доволна от резултата:)

Цветна градинка за мама

2011-05-20T13:49:00.000+03:00

Мама много обичаше цветята. Със сестра ми често се шегувахме, че у дома трайно се е настанила "Ботаническата градина на Урсула". Когато тя заминаваше накъде, с досада се захващахме да се грижим за тях. Сега, когато изминаха 5 месеца откакто милата ми майчица вече я няма, се опитвам да запазя и продължа това, което тя беше започнала. Взех всички семенца, грижливо събирани, садени и отглеждани с много любов всяка година и ги насадих в моя дом. Някой от тях вече цъфнаха, други тепърва ще ме радват с присъствието си. На сбогуване с нея си дадох обещание, че ще създам "Градинката на МАМА" и ще науча децата си да виждат красотата в този свят и да я ценят, също като баба им.
Няма да пиша нищо за тъгата, за ежедневните сълзи и за онази част от мен, която си отиде завинаги с нея.... така или иначе, мисълта, че НИКОГА ВЕЧЕ няма да я видя, ме измъчва безкрайно.....

Днес мама щеше да празнува рожден ден....

Градинката е моят начин да благодаря, макар и не навреме на жената, която ме направи това, което съм.
Ще продължавам да живея и ще мисля за теб, МАМО, ... завинаги....

Шоколадово суфле

2011-05-18T15:06:00.000+03:00

От една седмица не съм хапвала десертче и днес повече не можах да издържа.Реших да е нещо дребно, което просто да задоволи гладът ми за захар. Спрях се на Шоколадово суфле. Рецептата взех оттук. Намалих дозата наполовина и добре че така направих, защото иначе никак нямаше да е дребно:)

Шоколадът се разтапя на водна баня заедно с маслото. През това време в отделен съд се смесват яйцата, захарта, брашното и какаото. Към получената смес се добавя шоколадът и се разбърква. Изсипваме съдържанието в намазнени формички и печем в предварително загрята фурна на около 200 градуса за 10-тина минути, тъй като ако печенето продължи по-дълго, се изпича и вътрешността, а идеята все пак не е да получим кексчета.

От старо-ново!

2011-05-17T14:07:00.000+03:00

Изминалите почивни дни отново се захванахме с проект "От старо-ново". Този път това са пейки.

Направихме ги от изостанал у дома дървен материал, главно от врати и каси. Етапите са ясни: оразмеряване, рязане, сглобяване, шлайфане, запълване на неравностите с кит и лакиране:-) Измайсторихме две къси и две дълги, така че да има за всяка една от страните около масата.
Получиха се чудесни пейки за градината, които издържат пълно натоварване-проверихме ги с весела компания! Така дадохме още малко живот на вратите, които вярно са ни служили с години.

Все пак остана още малко материал, който също ще бъде оползотворен. Една част от нещата вече са почти готови, други са на етап "идея".
Или с други думи това е още един начин да живеем практично, занимателно и удобно:-)

За мишките и хората

2011-05-13T21:26:00.000+03:00

Онзи ден, "браузвайки" си из пространството, попаднах на ето тази статия, в която авторката ни казва, колко тъпа идея е, обикновеният човек да пише или да прави снимки, защото тези му творби са далеч от професионализма и само затормозяват интелектуалния свят. Обикновено слагам по един коментар отдолу, колкото да изразя своето мнение, но този път някак си не се сдържах. Може и целта да е била точно тази ( голям брой прочитания и съответно коментари). Нямам представа какво е основното занимание на Ани Павлова, надявам се да не е авторството и във vchera.bg, тъй като това означава, че тя прави абсолютно същото, което критикува. Няма и да анализирам нейните статии (макар че под хумора в тях открих само неща, които не харесвам), защото не това е целта ми. Искам просто да погледна през очите на всички онези хора, които пишат и снимат и после публикуват някъде всичко това. И за професионализма. Ако погледнем реално, Великите са само няколко, независимо дали става въпрос за писатели, фотографи, икономисти, учители или специалисти.Останалите са просто добри или посредствени. Това не означава, че от тях няма нужда или че те нямат право да изразяват себе си, без значение дали ще кажат поредната мъдрост, оставяйки своя отпечатък за поколенията. Човек е свободен и щастлив, когато му се дава възможност да прави нещата, които харесва и да ги споделя с другите хора. И когато не му се налага да прави нещата, които не харесва. В този ред на мисли, харесвам всичко красиво, приятно, забавно или остроумно ( по моите критерий, разбира се), появило се в интернет пространството, както и избягвам всичко онова, което не харесвам, което ме кара да мисля само в отрицателна посока и ме натоварва допълнително. И ако един лекар, тракторист или домакиня има някакви допълнителни интереси, отвъд обичайните си задължения, хоби, с което обича да се занимава в свободното си време и да го сподели със сродни души, ...., няма нищо по-хубаво от това. Това със сигурност не е знак, че си е "повярвал", макар че практиката показва, че голяма част от търсените напоследък фотографи и писатели, са тръгнали именно оттам ( Пример).
И за да не задълбавам по въпроса, приветствам всички нормални хора с малки и не толкова големи таланти да продължават да се изявяват пред себе си и онези, които обичат да ги откриват ;-)

Ала-браунис с малиново сладко

2011-05-10T15:22:00.000+03:00

Това е една рецепта, която намерих в нет-а. Но поради прехвърлянето ми на нов компютър, тъй като старият легна тежко болен, ми е абсолютно невъзможно да посоча откъде я взех. Вкусът на резултата е чудесен, но мисля че леко прекалих с печенето. Това пък доведе до един леко-карамелен привкус, което ми допадна.
Ето и самата рецепта:

За основата:
2 яйца;
1 чаша захар;
1 ванилия;
1/2 ч.ч. меко масло;
1 черен шоколад;
2/3 ч.ч. брашно;
2с.л. какао;

За крема:
250 гр. крема-сирене;
3 с.л. захар;
1 яйце;
3с.л. сладко от малини;

Начин на приготвяне:

Внимателно разтапяме шоколада с маслото, до получаване на гладка смес. В отделен съд разбиваме яйцата, захарта и ванилията. След това добавяме брашното и какаото и продължаваме да разбъркваме до хомогенизиране на сместа.Изсипваме съдържанието в намазнена тавичка.
За крема смесваме яйцето, захарта и крема-сиренето. Добавяме сладкото от малини и получената смес изсипваме върху основата. Пече се в предварително загрята фурна (около 200 градуса) за около 30-45 минути в зависимост от фурната. След като изстине напълно се реже на малки хапки, които чуедсно подхождат на сутрешното или следобедното кафе:-)

Опит за добро настроение

2011-05-09T10:21:00.000+03:00

Вече доста време стана, откакто времето навън никак не е благосклонно. Това проваля голяма част от плановете ми, но все още се опитвам да не се разочаровам.
И в тези си опити за добро настроение, слагам една от любимите си снимки, както и малко цветя за шаренко:)

Нека тази седмица бъде успешна за всички!

Чаша с маргаритки

2011-04-29T10:54:00.000+03:00

Още щом зърнах саксията в магазин "Явор" , знаех че ще си я купя някой ден. Знаех даже какво ще посадя в нея. Благодарение на съсредоточени странични наблюдатели, тя се оказа моя по-скоро, отколкото предполагах. Трябваше само да изчакам пролетта да дойде и се захванах със задачата. Купих бели маргаритки, засадих ги и зачаках момента, в който ще цъфнат. От седмица мога да се похваля с резултата:

Крем-супа от моркови и джинджифил

2011-04-28T14:49:00.000+03:00

Вчера, докато бях на пазар, погледът ми се спря върху джинджифила и реших да приготвя една супа с пресни моркови. Използвах тази рецепта като пътеводна, макар че някои продукти пропуснах поради неналичност, а други стъпки поради мързел. И така:

Продукти:
10-тина средно-големи моркова;
3 с.л. нарязан на ситни кубчета джинджифил;
1с.л. мед;
2-3 малки картофа, нарязани на кубчета;
1 глава лук;
3 скилидки чесън;
черен пипер, сол, мазнина;
100 гр. прясно мляко;

Приготвяне:
Морковите, заедно с меда и чесъна поставяме в тавичка. Добяваме сол, черен пипер, разбъркваме добре и слагаме на умерена фурна докато поомекнат. Картофите слагаме да врят подсолена вода. Отделно в друг съд задушаваме лука и джинджифила. След това към тях добавяме морковената смес и доливаме с бульона от картофите и самите картофи. Варим до пълна готовност на зеленчуците, а при необходимост доливаме още вода.
Готовата смес пасираме с миксер и добавяме прясното мляко, след което отново разбъркваме.

Получената супа е със страхотен вкус и аромат!

Вазичка от рингове за корнизи

2011-04-27T15:21:00.000+03:00

Преди време сменихме корнизите у дома с онези, наподобяващи дърво с рингове. Тъй като пердетата си имаха собствени "ушички" за окачване, ринговете не ми трябваха. Дълго време се чудех какво да ги правя. Първоначално дъщеря ни си поигра с тях известно време, а след това започнахме да ги подмятаме насам-натам. Докато не ми хрумна идеята да си направя вазичка от тях. Вазичка, а не ваза, тъй като така и не намерих достатъчно тънък и висок съд, който да приспособя за целта.
Набавих си малка чашка, бързо-съхнещо лепило и въпросните рингове.

Експериментирах известно време с подредбата им, но най-много ми допадна варианта, в който се редуват тъмни и светли кръгове.
Резултатът е малка вазичка, която веднага напълних с пролетни цветчета от градината.

Останаха ми още доста рингове и съм в очакване на следващата идея и вдъхновение, за да ги оползотворя и тях.

Моят принос във Великденската подготовка

2011-04-21T15:53:00.000+03:00

Днес е последният работен ден преди големите всенародни празници. Тази година ще си останем вкъщи и това означава, че ще е хубаво да усетим празничното настроение и в дома си. Или с други думи да създадем допълнителен повод за радост, поне на окото.
Тъй като тази година не разполагам с повече от час за този род дейности, сътворих набързо 2-3 нещица, за които не се изисква никакъв майсторлък.

Импровизирана вазичка

Саксийки с нещо, което отскубнах от Мусала преди 2 години и то взе че се "хвана".

Лалета

Надявам се времето да е хубаво, за да можем да изкараме по-голямата част от времето навън, където цветята ще помагат за приятните усещания.

Остана единствено да дочакам малките работливи ръчички, които довечера ще се погрижат за яйцата.

Зелена салата с пиле и синьо сирене в кошничка

2011-04-20T14:16:00.000+03:00

Най-накрая времето се оправи- има слънце, меко е и не вали- с други думи:

Време е за пролетен обяд!

В моя случай това се оказа разновидност на зелена салата и биричка:)
Тъй като чисто физически не съм човек, който може да гладува или да пости (което според мен е същото), в салатката ми присъстват и продукти с по-голяма хранителна стойност, според моите потребности.
Необходими продукти:

1 бр. замразена тортила;
2-3 свежи листа салатка;
2-3 пилешки бонфилета, предварително сварени в подсолена вода;
1 стрък пресен лук;
1/4 краставица;
синьо сирене по избор;
2-3 репички;
майонеза, кисело мляко, черен пипер, сол;

Тортилите, които купих се продават на 6 броя в пакет, но така пък имам винаги на разположение още, ако ми потрябват. Преди си правех труда сама да приготвям тестото и да ги пържа, но откакто се продават по магазините, намирам за по-практичен варианта със закупуването им. В тиган за палачинки се поставя съвсем малко мазнина и тортилата леко се запържва от двете страни. След това се поставя върху външната част на подходяща по размер купа и леко се притиска към нея, за да заеме формата и. Оставя се да изстине и да преседи около 1 час (може и по-малко). През това време всички зеленчуци се нарязват, също и пилешките филенца и синьото сирене. Подправят се и се объркват хубаво. Приготвяме млечно-майонезен дресинг в съотношение 2:1 и подправяме със сол и черен пипер.
Във вече оформената кошничка изсипваме салатата и добавяме дресинга.
Допълнителните добавки към зелената салата и тортилата, разбира се, могат да варират според вкуса на консуматорите.

Аз лично излязох на двора, отворих си една биричка и се наслаждавах на обедното слънце!

Плитвичките езера

2011-04-19T11:21:00.000+03:00

Още когато за пръв път преди около 7 години видях снимка от езерата, знаех че един ден ще отида там непременно. Пътуването до Загреб се оказа чудесен повод да реализирам тази си мечта. Отклонението от столицата е само около 140 км, което определено си струва на фона на останалите изминати километри.

Всъщност Плитвичките езера са най-известният хърватски национален парк и с право са гордост на страната.Състоят се от 16 езера, свързани помежду си с красиви водопади. Вариантите за разходка са няколко, като на входа има табели с маршрутите и приблизителното време за обхождане по всеки един от тях. Най-краткият от тях отнема около 2 часа, а най-дългият около 8-10 часа според указанията. Ние поехме по втория по дължина (3-4 часа), тъй като за съжаление пристигнахме твърде късно.

Навсякъде им изградени пътечки и дървени мостчета, също така кътове за почивка. В по-горните части са изградени и дървени тераси, откъдето се разкриват прекрасни панорамни гледки.

В езерата плуват патици, има страшно много риби, а рекламните брошури твърдят, че се срещат и едри бозайници като рисове и мечки. Ние Слава Богу, не ги видяхме.

При най-голямото от езерата има места за хапване и корабчета, които превозват желаещите до другия бряг, откъдето маршрутът продължава към горните езера или се връщате в изходната точка, чрез влакчета или пеша.

Това е едно преживяване, което всеки е хубаво да си подари. Красотата не може да се опише с думи, нито пък със снимки, просто трябва да се види.

Така че ако имате път към Хърватска, непременно се отбийте и до там. Районът е прекрасен, в околните села има множество варианти за нощувка в малки кокетни къщички, предлагащи първокласно обслужване.

разходка в Загреб

2011-04-18T15:03:00.000+03:00

Миналата седмица отидохме до Загреб. Целта беше един концерт, но покрай него решихме да разгледаме града и околностите, за което никак не мога да съжалявам. Първо, защото това не е едно от местата, които човек обикновено си поставя за цел да посети и второ, защото се оказа един чудесен град.
Пътуването ми беше почти неприятно и то не заради лоши или некачествени настилки, а поради факта, че почти през цялото време се движехме по магистрала (изключвам българската част) и пейзажът беше голяма скука за мен.Тъкмо се появи някакво разнообразие на хоризонта и шумозаглушителните стени спират гледката.
Загреб се оказа едно много приятно градче. Много чисто и много подредено. И много спокойно. Аз лично задръстване не видях.

Исторически и културни забележителности няма кой знае какви, но се усеща отвсякъде влиянието на Австро-унгарската Империя. Самото му разположение и разделение на Горни и Долни град, предразполагат за една чудесна разходка. Обиколихме цялата централна част нагоре и надолу, разгледахме всички местни забележителности, разбира се, возихме се на местните трамвайчета, също и на малката железница, свързваща горната и долната част на града.

И нямаше как да не забележим, че тук всичко е много зелено. Много паркове, много алеи, цветя, фонтани.

Кафенетата са из цялата централна част и всяко от тях носи очарованието на града.

Ако човек разполага с достатъчно време, може да посети и музеите в града, но ние не разполагахме с такова, затова събирахме впечатления основно по романтичните каменни улици и дворчета и наблюдавайки хората.

Остана ни време и да отскочим до едно малко селище Самобор на 12-тина километра от Загреб, което също ни очарова с атмосферата и спокойствието си.

Просто едно чудесно човешко място!

Вечерни мисли

2011-04-07T14:39:00.000+03:00

Колко е хубаво да си легнеш в студена късна вечер в легло, затоплено от намърдалото се вече там малко човече.Да го "изриташ" нежно оттам и да се мушнеш на неговото място под пухкавите завивки.

Топличко е, но донякъде, защото късите детски крачета не са могли да обхванат цялото легло. И въпреки това е приятно и уютно да заемеш мястото на детето, да се гушнеш в неговия приказен свят, да сънуваш чудни картини или невероятни приключения, а сутринта да се събудиш отново като възрастен от шума на щъпуркащи боси крачета.

За жълтите очи на крокодилите

2011-04-01T16:02:00.000+03:00

Тъкмо прочетох тази книга и реших да споделя какво впечатление остави тя в мен, тъй като това със сигурност не е роман, който дълго ще помня. Не защото не ми хареса, а просто защото не е от онези "разтърсващите" романи.

Историята е все пак увлекателна. Поднесена е свежо и приятно. Светът, в който се развива действието, е модерен и реален и поставя въпроси, на които всички ние търсим отговорите. Героите са съвсем истински и ги срещаме всеки ден .Често пъти виждах себе си в една или друга ситуация. И въпреки че всичко се върти около любовта, приятелството, лъжата и парите, темата която изпъква над останалите, е да се опитаме да открием пътя към себе си и да не ни е страх да търсим своето щастие. Защото то не се крие в луксозните апартаменти, крайморските вили или скъпите вещи, а в любовта, грижите ни един за друг и в желанието да изживеем живота си заедно. И вървейки така заедно, срещайки малки или големи проблеми, постигайки малки или големи победи, да се опитаме да поглеждаме винаги навътре в себе си с идеята, че все някога ще се открием.

Бели саксийки с бели цветенца

2011-03-30T11:58:00.000+03:00

Когато става дума за пролет, обикновено става дума и за цветя. Малко пролетно "букетче" вече се мъдри у дома.

Бебета-минзухарчета вече подадоха главици тук-там. Също и иглики.

За другите обаче още е малко рано. И понеже нямам търпение всичко да се окъпе в цвят, реших да помогна- купих си първите саксийки за градината. Първоначалната идея за това как да изглеждат, беше съвсем различна, но тя се провали по технически причини. Затова боядисах новозакупените светлосини саксийки в бяло и се получи ето това.

Днес времето не предразполага към градинарство, но се надявам в следващите дни калта да отстъпи място на слънцето и да продължа с идеите си. Поне ми е пролетно на душата.

Пролетта е вече тук!

2011-03-29T11:37:00.000+03:00

След като кокичетата вече прецъфтяха, срещнах кукуряк по време на разходка и щъркелите чувам са се появили на места ( макар че най-близко живеещият до дома ми още не е пристигнал), това е ясен признак, че пролетта вече е тук и е време да се отдадем на градината.

Изминалият уикенд ни поднесе хубаво време, което изкарахме цял ден, ровичкайки из двора. Най-резултатно за момента се оказа подмяната на старите декоративни оградки с нови. Беше нещо от сорта "от старо-ново", тъй като използвахме материал от стари каси на врати. Нарязахме ги, изшлайфахме ги, наредихме ги и ги лакирахме.

Разбира се, далеч е от професионализма, с който някой дърводелец би се справил, но ние така обичаме- сами да си правим нещата, които можем.

Даже си имаме оправдание да всички тези несъвършенства или както казваме: "Против уроки!".