вторник, 26 ноември 2013 г.

Руло с моркови, крем сирене и магданоз

Хайде, честит първи сняг в София, макар и оскъден!

Би било хубаво да се събудим под дебела снежна покривка, да извадим лопатите да ринем, докато още сме въодушевени от появата му, да се позамерваме малко с топки рано сутрин и да порисуваме по стъклата на прозорците, но на този етап ще се задоволим само с тънката бяла линия;)
Предлагам едно свежо, бяло оранжево руло, подходящо за предястие, в цветовете на малък Снежко, но в обратна пропорционалност:

Руло с моркови, крем сирене и магданоз



* 450 гр моркови;
* 1 с.л масло;
* 175 гр крем сирене;
* половин връзка магданоз;
* 1 скилидка чесън;
* 4 яйца;
* сол, черен пипер.



Морковите настъргваме на едро ренде. Добавяме маслото и разбъркваме. Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. Жълтъците разбиваме и прибавяме към морковите, а след това овкусяваме със сол и черен пипер. Леко пасираме получената смес. Отделно разбиваме на сняг белтъците. Добавяме ги към морковите и внимателно разбъркваме.
В тава ( 20х30), застлана с хартия за печене, изсипваме сместа и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 15 минути. Изваждаме и обръщаме върху друг лист хартия и покриваме с влажна кърпа да се охлади. През това време приготвяме плънката от крем сиренето, магданоза, пресованата скилидка чесън и сол и черен пипер. Хубаво разбъркваме всички продукти. Отстраняваме хартията отгоре и отдолу. Намазваме морковеното тесто и навиваме на руло. Опаковаме в стреч фолио и охлаждаме в хладилник за няколко часа.



Хубав ден!

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

За добрата храна и нейният юбилей


Аз съм от хората, които много обичат да гостуват, а още повече обичам да посрещам гости. Обичам да бъда в добра компания, с весели приятели или просто с хора, в които можеш да намериш нещо ново, интригуващо и вълнуващо. То кой не обича всъщност?
Наскоро празнувах юбилей, който по лошо стечение на обстоятелствата отбелязах почти сама. Затова пък сега мога с голямо удоволствие да споделя юбилея на едно готино списание и да бъда част от 100-ния му брой.


На страниците на Good Food наред с именити шеф-готвачи и кулинарни блогъри като Диди, Бети, Ина, Ирина, Мира, Таня, Ваня, Зори и Латинка, съм се настанила удобно и аз с едно предложение за

десерт с орехово-овесен блат, мед и смокини.



За рецептата можете да погледнете в самото списание, а сега само ще ги поздравя с празника и ще пожелая още много юбилеи, вкусни и ароматни предложения и интересни гости. И благодарности за поканата, разбира се. Приемам я като съвсем леко закъснял подарък за рождения ми ден, а вие приемете десерта като съвсем леко закъсняла почерка за мен и съвсем навременна почерпка за празника на Good Food;)



събота, 16 ноември 2013 г.

На кино в Мокра гора

Преди години открих някъде в нет-а едно местенце, в което веднага се видях. После някак си забравих за него, до преди седмица, когато половинът ми напомни за съществуването му. И тъй като той щеше да се прибере да ни види, реших, че моментът е настъпил и заслужавам да бъда разходена точно до там, точно сега- на кино на 400 км от дома в Дървения град на Кустурица;)



Пътуването из Сърбия извън магистралата, не е най- бързия начин за предвижване- "Навозихме се" както каза митничарят на границата-при средна скорост 40 км/час, това отне почти цял ден… Но не съжалявам ни най-малко- финалната точка определено беше точно както си е представях- дървени къщички в характерен стил:



Dървени улички, изградени от стари траверси:



Лъснати соц- ретро автомобили:



Кокетни шарени стаички:



Шарени капачета по прозорчетата:



Весели кръчмички и кафенета:



Красива природа:



....., все неща през които погледът ти минава и не успява да се спре в една точка. И не, не е кичозно-весело е!

Топлото ноемврийско време беше още един плюс- кой ходи на почивка през ноември? Ами ние, но така избегнахме тълпите туристи, които убедена съм, се стичат на реки през летния сезон. За любителите на спорта и релаксиращите процедури има басейн, джакузи, масажи, тенис кортове, волейболна, баскетболна и фитнес зала… и ски писта.



И може ли да отидем при Кустурица и да не изгледаме поне един негов филм на стар апарат за прожектиране на филми, разбира се на сръбски в подземното кино???



Не, не може- избрахме си "виновника" за построяването на това селце- "Животът е чудо"- филм за войната, чието действие се развива именно на линията на минаващата оттам теснолинейка, известна като Шарганската осмица. За съжаление обаче, тя се движи до края на октомври и за някакви си 10 дена пропуснахме възможността да влезем в сцените от филма, но това, разбира се, не означава, че не си поиграхме по ретро локомотивите и вагончетата, че не обиколихме две-три гари и околностите, сред които са пръснати кътчета за почивка, направени почти изцяло от стари траверси и буфери на влакове.



Мястото е чудесно за малки и пораснали деца и ако искате да се усмихвате и да се удивлявате на фантазията и въображението на хората, изградили тази приказка, отидете там през октомври!