понеделник, 30 септември 2013 г.

Моменти-септември 2013


Месецът на мигновената смяна на сезоните! Няма скорошен спомен толкова бързо да стават тези неща.

В началото бе лято= с една-едничка гъба-балерина се разхождахме в гората:



После се появи новото начало, което осмисли думата сутрешен трафик:



И после, онази прекрасна есен с любимите ми плодове:




И още по-любимите ми цветове:

събота, 14 септември 2013 г.

Не правете това у дома си!

От известно време виждам по разни кулинарни блогове едни рулца, приготвени чрез изсушаване на най-различни плодове. Правят ги от манго, ягоди, праскови, малини и какво ли още не и ги слагат в кутиите за обяд на децата си. Аз лично не разбирам защо тези плодове не се ядат направо пресни, но пък толкова много исках да опитам вкусът им и дали и моите деца ще са така впечатлени от тях , че на два пъти се опитвах да ги направя. В сезона на сливите реших, че това ще е един подходящ плод за целта и освен това си представях вкус, близък до онзи на класическите сушени такива и се захванах.
Първо:
Люспата на сливата е почти невъзможно да бъде направена на гладко пюре- нещо, обяснено като абсолютно задължителна стъпка в процеса на работа.
Второ:
Мина известно време докато се сетя, че 180 градуса по Фаренхайт, не са същата цифра в Целзий и първата партида подметки замина директно на боклука.
Трето:
Вкусът далеч не е онзи, който познавам и вероятно това се коригира с известно количество захар- друго нещо, което предпочетох да не слагам, заради факта, че би трябвало при отнемането на вода от плода, неговата захар да е напълно достатъчна.

Както и да е, време е да ви покажа какво не бива да опитвате у дома, защото освен че плодът в тази форма не може да се съхранява повече от седмица в херметическа кутия и хладилник, няма онзи защеметяващ се вкус, който да оправдае 8-10 часовото висене в кухнята.

Резултатът е това:





А подробни инструкции как да стигнете до него, в случай че не послушате съвета ми, има ето тук например:

Сушени плодови рулца

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Мрън-мрън и арабска лимонада;))))

Празниците започнаха, градът постепенно се опразва, всички хукнаха да хванат последните летни дни някъде навън. Половинът и момчето заминаха на Ботуша за награда за добре свършената работа в края на изминалата учебна година. Голямата изпратихме с приятели в по-топлия край на България, за да не е съвсем онеправдана, а ние с малката..... уви сме у дома. Аз, поради непреодолимото желание на шефовете да ги почеша точно тия три дни, ако ги засърби, а тя, защото няма друг избор:) Планирано беше да присъствам на връчването на наградата на младежа, но пък кого ли го интересува кое е редно? Утешавам се с мисълта, че няма как да не следва нещо приятно и просто чакам моментът, в който ще се случи. А докато чакам, ще се оглеждам за заблудени другарчета из околностите, с които да изпием по една студена арабска лимонада( източник):


Продукти:

* 100 гр захар;

* Шепа листа от мента ( при мен, разбира се, маточина);

* 200-300гр кубчета лед;

* 2-3 зелени лимони;

* 2-3 ч.л. розова вода;

* 500-900 гр газирана минерална вода.


Приготвяне:

Смесваме ментата и захарта в блендер за около 10 секунди. Добавяме ледът о отново разбиваме. След това прибавяме предварително добре измитите и нарязани лимони, розовата вода и половината газирана вода. Разбиваме отново. На този етап напитката се разрежда и се добавя още вода според предпочитанията. Аз не я прецедих, тъй като предпочитам по-плътния вкус.

Честит празник!