петък, 27 април 2012 г.

чиСТО и проСТО 100!!!

Преди време четох една книга, в която майката на главната героиня решаваше всичките въпроси в живота си по възможно най-простия и импулсивен начин, като началото на това решение винаги започваше с думите: "Чисто и просто...."! Видя ми се добър начин, тъй като никак не обичам да се вземам на сериозно и отдавна разбрах, че единствените моменти, когато човек трябва да се притеснява, са онези, в които е засегнато здравето или живота на човек, а големите успехи се намират у дома . Всичко останало може да се решава по метода Чисто и просто! Написаното дотук няма нищо общо с останалото, което ще кажа днес, освен самото словосъчетание;) И след като разтълкувах смисъла на тези думи, остава да си изясним какво е 100?



Станала съм 100 килограма?;))
Имам 100 задачи, които прехвърлих от единия в другия си джоб?;))
Навърших 100 години? :))

Не! - просто това се оказа 100-тната ми публикация и ЧИСТО И ПРОСТО реших да го отбележа! Радвам се ,че това се случва в един толкова красив момент, когато тревата е наситено зелена, дръвчетата са отрупани с цвят и пчелите с цялата си енергия опрашват ли опрашват, крехките стебълца в зеленчуковите градини са си на мястото, въздухът е свеж и прохладен (особено сутрин рано), а слънцето приятно припича. Радвам се също, че този момент съвпадна и с началото на едни дълги почивни дни, които смятам да изкарам по възможно най-неангажиращия начин- без бързане сутрин, без подвикване по децата, без план, разграфен по часове- просто лека пролетна храна, въргаляне по моравата, кратка разходка с пикник, по-дълга разходка извън града и запечатване на спомени, снимки, снимки и спомени....

Затова сега няма да приготвям храна, ще заложим на красотата, а тя е навсякъде, включително в нашия двор. Малко лалета и други цъфнотии в апогея си.




Всички те са за вас, благодарение на които има номер 100;)






И хубаво да си починете, хей;)!

събота, 21 април 2012 г.

Мини рулца " Стефани" с пъдпъдъчи яйца

Битката с яйцата у дома продължи няколко дена. Последните изяде кучето! Тази година в игри и занимавки очевидно бяхме прекалили, защото освен стандартните бели и кафяви, бяхме купили и 15-тина пъдпъдъчи яйца, които също трябваше да намерят своето място на трапезата. Хрумна ми да направя персонални рулца "Стефани" с тях. Рецептата е стандартна, според разбиранията на всеки за плънка. Разликата е в оформянето на рулцата.




Продукти:

* 1кг кайма;
* 13 пъдпъдъчи яйца, сварени и обелени;
* 2-3 моркова;
* 2-3 яйца;
* 1 филия стар хляб, накисната в прясно мляко;
* кисели краставички;
* кашкавал за поръсване, сол, черен пипер, чубрица и други.




Замесваме каймата според вкусовете си- у на с това е смес от яйца, хляб, кайма, подправки ( всъщност на тях не наблягаме особено, тъй като децата не обичат разни зелени неща да се подават в храната им). Оформяме малки топки и в центъра на всяка поставяме парченца сварен морков, кисела краставичка и по едно пъдпъдъче яйчице. Така оформените рулца поставяме във форма за мъфини и печем до зачервяване. Малко преди изваждането от фурната поръсваме с настърган кашкавал. Сервираме със свежа салата или класиката-картофено пюре.




Сега остава дъждът да се разходи по другите географски ширини и слънцето да не бъде толкова скромно в единствения почивен ден за тази седмица!

Пожелавам ви хубава неделя с новоизлюпените ни лаленца;)!






понеделник, 16 април 2012 г.

Да се преборим с яйцата!

Великден почти мина, кой ял-ял, кой пил-пил, време е да се настроим на обичайната вълна и да започнем седмицата както си му е реда. От празничните софри вече почти няма спомен, освен по окръглените стомахчета и.... по купчината счупени яйца, сред които децата на принципа проба-грешка, са търсили поредния бияч;) У нас вече няма нито едно здраво, но за сметка на това десетки счупени яйца, които ми омръзна да ям на салата. Затова търсех вариант да ги вложа някъде, където вкусът им ще бъде леко приглушен от други съставки и където всички, а не сама ще изям;) Никак не обичам да говоря с чуждици, обаче това нещо си няма дума в българския език, затова ще го нарека дип с печени чушки и яйца. Печените чушки имат неповторим аромат за мен и са чудесни за приготвянето на такива неща.




Необходими продукти:

* 4 твърдо сварени яйца;
* 4 червени чушки, опечени и обелени;
* 1 супена лъжица майонеза;
* 1 супена лъжица кисело мляко;
* сол, черен пипер и лимонов сок на вкус.




Приготвяне:

"Голямото" приготвяне се състои в пасиране на всичките съставки до еднородна смес. Ако решите да сервирате на гости подобно нещо, можете да го декорирате в индивидуални чашки с пеперудки от крекери, както направих аз. Или просто да намажете на децата по една филия и да ги изпратите на улицата да играят на ръбче;)



петък, 13 април 2012 г.

Весели Великденски празници!


Всеки от нас знае как да прекара най-добре празничните дни. Едни обичат три дена да не станат от масата, други да пътуват, трети да се разхождат сред природата, четвърти да нищоправят;) Аз обичам всеки ден да правя по едно от тези неща. Всеки знае какво му вдига настроението и го кара да се усмихва. За мен едно от тези неща са точките;) Затова и тази година реших да направя яйцата у дома на точки. Вярно, че е доста пипкава работа, вярно е, че децата "помогнаха" достатъчно да поразмажем идеята, но финалният резултат така или иначе е близо до първоначалната идея, така че ето ги и тях:






Пожелавам ви слънчеви и усмихнати празнични дни!






събота, 7 април 2012 г.

Копчета за лазарките!

Там, където живея, всяка година на Лазаровден ( т.е. днес) по къщите обикалят лазарки и пеят песни за здраве. Всяка година съм безкрайно неподготвена, защото забравям какъв ден предстои и се налага да импровизирам с дарове като яйца, ябълки и лукчета. Тази година бях твърдо решена да се отнеса по сериозно към въпроса. Рано сутринта с голямата ми дъщеря отидохме и напазарувахме продукти за да приготвим нещо за момичетата. Още в 10 часа бяхме готови, виждахме ги и ги чувахме цял ден отнякъде, но така и не минаваха по нашата улица. До 17 часа, когато търпението на малката вече се беше изчерпало и устните и започнаха тъжно да се извиват в ъглите. В 17, 10 часа Ларарките бяха вече у дома, заметнаха бяла кърпа на рамото на дъщеря ми и пяха;) Ура!




Ние пък ги дарихме с домашно приготвени бисквитки, чинно опаковани от сутринта и чакащи реда си.

Ето и рецептата за бисквитките-копчета, идеята за които взех от блога на Dreamer. Благодаря Dreamer, знам че сега си по моретата някъде, така че щастливо плаване! Децата много им се радваха и весело подаваха кошничките си да ги напълним.




Продукти:
* 1 ч.ч меко масло;
* 1/4 ч.ч. кафява захар;
* 3/4 ч.ч. захар;
* 1 голямо яйце;
* 2 1/4 ч.ч. брашно;
* 3/4 ч.ч. какао;
* 1/4 ч.л. сол.




Приготвяне: ( копирам рецептата):

Мекото масло, двата вида захар и яйцето се разбиват на пухкав крем. Брашното, какаото и солта се размесват добре и се прибавят към останалите продукти при непрекъснато разбъркване с дървена лъжица. Полученото тесто се изсипва на набрашнен плот и се меси докато се получи меко тесто, което не лепне, след което се оставя в хладилника за около 30 мин. Приготвят се две кръгли формички с различен диаметър (аз използвах чашки) и дървено шишче, с което да се направят дупките на копчето. Охладеното тесто се разточва с дебелина 5 мм. и с по-голямото кръгче се изрязват копчетата, в центъра на копчетата с по-малкото кръгче се прави отпечатък, като не се натиска силно за да не се разкъса бисквитката.Накрая с шишчето се правят 4 дупки в центъра на по-малкото кръгче.Сладките се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 мин.




Честит празник на всички!



неделя, 1 април 2012 г.

На шега , на майтап!

Днешният първи април е един от най-хубавите в моя живот и ще го запомня такъв завинаги. След първоначално киселата ми физиономия сутринта поглеждайки през прозореца, пуфтене и мърморене заради снежната виелица навън, едно телефонно обаждане накара денят ми широко да се усмихне:

Едно малко човече се появи на този свят и то не кое да е, а моят първи племенник!!!

Следващите няколко часа една надута като пуйка леля звънеше на де що мърда по земята да се фука пред всички;)
Един човек липсва само, за да бъде щастието пълно и това е мама, която ни напусна преди около година и не можа да дочака това смело човече, появило се на бял свят след 10-годишна битка.
Мамо, ако ме чуваш от небето, знай, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да могат двамата новаци в занаята да се чувстват добре!Няма как да те заменя, но ще се опитам да бъда много добра и отзивчива леля;)



Добре дошъл на този свят, мили племеннико!!!

Сами разбирате, че от много приказки и глуповато лутане напред-назад с усмивка, хич не ми е било до готвене, нито до тематично снимане, затова нямам с какво да ви почерпя днес! Сипете си чаша вино и да изпием по едно за здравето и късмета на това човече, избрало да се появи точно днес, като на шега!!!