сряда, 31 август 2011 г.

Време за приключения

Ходили ли сте в Коколандия?



Едно чудесно място за следобедна неделна разходка, на която дори и пред-пубертетите не отказват:) Посещаваме го най-редовно, да не кажа веднъж месечно, но обикновено не нося фотоапарат, а този път взех.



Мястото е в Борисовата градина, сред дълбока борова гора, което го прави чудесно за летните жеги (не че тази неделя беше кой знае каква жега, но все пак още е лято). Навремето тук беше къщичката на баба Яга ( онази на кокошите крака). Сега от онова време е останало само това:


Събрахме децата и хайде по дърветата:-)
Има няколко степени на трудност, според възрастта или физическите особености на всяко дете. Биват разпределени по кръгове, като последният е някъде в облаците!

Никъде не е казано, че съоръженията могат да се ползват само от деца (даже напротив), да не кажа, че едвам се удържах да не се кача и аз поне на първи кръг, но някак си евентуалния срам, който бих изпитала при провал, ме спря:-)
Освен въпросните изпитания, има изкуствена стена за катерене, детско бънджи, миниголф и няколко по-дребни занимавки, за по-дребни придружители.



За придружителите има безалкохолни напитки и бира, а също доста често забелязвам деца празнуват там рожденните си дни- хубава идея, но в случаите, когато си роден през лятото. Колкото и разтегливо да може да бъде това понятие, в нашият случай (януари-февруари) не върши работа.



Така че, ако сте пропуснали, възползвайте се:-) Ако не сте, отидете пак- това е един чудесен начин децата да се поборят малко физически при този така или иначе твърде виртуален свят, в който живеят.




Ако не ви се занимава, поне се разходете в парка:)




Хубав ден ви желая!

сряда, 24 август 2011 г.

Завръщане и пастички

Днес е ден втори от нашето завръщане у дома. Както споделих преди около седмица, преживяхме някои неприятности, които за съжаление последваха много лош сценарий- последните 5 дена изкарахме с малкото човече в Софийската педиатрия, след усложнения, предизвикани от вирусна инфекция. В момента продължаване лечението у дома и определено има с какво да се похваля:

Малката вече ходи сама отново, усмихва се и е във видимо по-добро състояние. Е, битката още не е спечелена, но нещата като че ли започват да се нареждат, за което съм безкрайно щастлива и благодарна. От цялата тази работа разбрах едно:

Имам прекрасни пораснали деца, които за тези вече три седмици, откакто малката им сестричка е болна, ме отменяха напълно във всички иначе мои "задължения". Последното беше онзи ден, когато мъжът ми прибирайки се от посещение при нас, ми се обади развълнуван по телефона да ми разкаже, как 7 годишната ни дъщеря и изчистила, измила чиниите, поляла цветята в градината, набрала букет, направила салата и го чакала вкъщи пред украсената маса:-) Съжалявам, че не успях да видя това и да го щракна:-)
И понеже хубавите новини не бива да се подминават ей така, направих набързо един импровизиран сладкиш, рецептата за който взех от тетрадката с рецепти на покойната ми майчица- помня тези пастички от детството си и страшно се зарадвах, затова и решението да зарадвам моите малчугани с тях дойде веднага.




Ето и самата рецепта:

Продукти:

8 бр. сухи пасти без глазура и плодов пълнеж( аз използвах ето тези);
1 ч.ч. прясно мляко;
1 ч.ч. захар;
2 с.л. какао;
1 пакетче масло;
кокосови стърготини или смлени ядки по избор ( заложих н кокосовите стърготини);


Приготвяне:

Нарязваме сухите пасти на 6 парчета всяка. В съд смесваме млякото, захарта, маслото и какаото и ги оставяме да кипнат. С решетъчна лъжица пускаме всяко едно от парчетата за няколко секунди в сместа и след това ги овалваме в кокосовите стърготини. Оставяме в хладилник за поне час-два и хапваме:)


Почерпете се и вие!







понеделник, 15 август 2011 г.

Как да си докараш умора от "почивка"

Елементарно е:





Отивате на море на българското черноморие и въпреки че много се стараете да не близвате местната вода, таратор, супа и т.н., нещата просто се случват сами.

Това беше последният ми опит-повече НЕ! Повече няма да ми стъпи краченцето на море на Лозенец!!! Колкото и иначе да харесвам този курорт (беше ми любим до оня ден), горчивите спомени от него изплуват и нито хубавият плаж, нито приятните заведения, усещането че съм си у дома или спокойствието, което иначе излъчва, няма да могат да потушат горчилката.
След като преди 6 години изкарах най-кошмарната си почивка там с голямата ни дъщеря, която включваше много пране поради стомашно-чревни вируси, скоростно прибиране към София с еднодневна отбивка Окръжна болница-Пловдив и последващи 10 дена продължение у дома, което доведе едногодишната тогава до пълно изтощение и невъзможност да ходи, тази година всичко това се стовари отново на главите ни с малката ни дъщеря, която в момента е също на 1г.
От деня на пристигането ни от 12-членната ни компания, разпределена по равно деца-възрастни, всеки ден по двама се настанявахме по тоалетните. За едноседмичната ни "почивка" статистиката е 12 болни в по-лека или по-тежка степен, едно 4-годишно попълнение на бургаската болница за два дена и последващи системи в София и малката, която вече осми ден от завръщането ни, не може да излезе от порочния кръг. Незнам какъв му е случаят на курорта, но все се надявах, че след като веднъж вече съм минала през този ад, то сега съм си платила и повече не е редно да ме сполетяват подобни злини. Да, ама не....
Иначе ще кажа само, че Лозенец ме изненада приятно откъм развитие- няма ги големите хотели, дънданията вечер, тълпите пияни младежи, чалга-заведенията...поне аз не ги видях. Само снежнобели воали, веещи се на вятъра, семпли кръчми, уютни барове и много добро обслужване(макар да нямахме възможност да проучим въпроса докрай). Така че, ако сте резистентни на тези заболявания-това е мястото за почивка според мен:) В противен случай си докарвате напрежение, последващо от безсънни нощи с малко безпомощно човече, обиколки по болници и мноооого умора...

Ето и малко снимки от много малкото, които успях да направя:








Явно тази година просто не ни се получи..... Надявам се занапред да ни чакат само хубави почивки:)