четвъртък, 30 юни 2011 г.

Печен чийзкейк с малини

Малините са поредният плод, който обожавам. Тази година нямаме изобилие от тях, тъй като предишната есен много непрофесионално ги подрязах, но все пак има достатъчно и за хапване и за сладкиши. Ако бях и по-чевръста, можех дори да си заделя за зимата под някаква форма, но не съм:)



Първият сладкиш, които направих е печен чийзкейк. Рецептата взех оттук, но както често ми се случва, резултатът няма нищо общо със снимката, приложена към рецептата. Затова пък вкусът е доста наситен и доста малинов. Всъщност по-вероятно е причината за вида да е изцяло моя заслуга, тъй като не спазих на 100% указанията, най-малкото се опитах да избегна момента със сиропирането на чийзкейка.

Продукти:

* Около 20 ронливи бисквити;
* 50 гр. масло;
* 2с.л. брашно;
* 1 пакетче ванилия;
* 2 пакетчета крема сирене;
* 1 чаша захар;
* 100 гр. заквасена сметана;
* 3 яйца (едното разделено на жълтък и белтък);
* 300 гр. малини;



Приготвяне:

От ситно натрошените бисквити и маслото приготвяме тесто, което поставяме във форма и леко притискаме към дъното.Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 5 минути. Докато се поохлади, смесваме яйцата ( 2 + 1 жълтък), брашното, крема сиренето, сметана, захарта и ванилията и разбъркваме с миксер. Към тази смес добавяме 1/2 от малините и доразбъркваме. Изсипваме върху вече охладената бисквитена подложка и печем около 40-50 минути.
Останалият белтък разбиваме на сняг и смесваме с другата 1/2 малини (оставяме няколко за декорация) и лъжица захар.
Когато кейкът е почти готов, разстиламе белтъчно-малиновата смес отгоре и печем още 10-тина минути. Охлаждаме и можем да започваме:)

сряда, 29 юни 2011 г.

Кошничка за принадлежности

Преди време попаднах на една една статия с идеи какво можем да си направим от щипки за пране. И тъй като отдавна се чудя дали да си купя или да си измайсторя кошничка, където да си държа принадлежностите за коса, реших че сега е моментът да се пробвам с въпросната идея. В онзи сайт (за съжаление в момента не мога да го намеря, но ще направя всичко възможно да го потърся) бяха използвани само щипки и консервена кутия. Аз добавих от себе си и малко парче свеж плат, който да се връзва с останалата част от интериора. Тъй като имам предпочитания към тъмното дърво, наложи се предварително да третирам щипките с лак.

Ето го и резултатът:






Тази кошничка, разбира се, може да се използва за какво ли не, както и да бъде променена по десетки начина. Също така чудесно може да пасне на терасата или в градината.

понеделник, 27 юни 2011 г.

Уикенд в най-слънчевия град

След като почивката ни на море приключи по-бързо от планираното, решихме да си дадем втори шанс с един уикенд в Сандански. Главната причина да изберем него, разбира се, беше че е на път за дома. По-маловажната, че все още не бях стъпвала там- единствено транзитно сме преминавали, а съм чувала хубави неща за него. Време беше да добия лични впечатления:)
Направихме резервация по телефона чрез приятел, без да имаме каквато и да е представа къде точно отиваме и по неговата препоръка се настанихме в хотел Едиа. В последствие се оказа, че човекът е объркал мястото и всъщност ни е препоръчал нещо абсолютно непознато за него, но се оказа много добро недоразумение. Намира се на края на парка и съответно е заобиколен изцяло от зеленина, липсва градският шум и човек наистина може да се отпусне и да почине. Стаите са хубави и просторни, ресторантът има свежа градина и ястията са много вкусни.
Едно от на-известните места в града е езерото-прохладно и приятно...




За краткия си престои там успяхме да направим голяма разходка из парка, който се оказа един от двата най-големи градски паркове в България. Навсякъде са разхождаха деца, придружени от майките или бабите си. Наистина паркът е очарователен- поддържан, с много и на-различни кътове за почивка, басейни с минерална вода и детски площадки. Вече ми е любим!








Пихме и кафе на улицата с кафенетата. За момент си помислих, че не съм в България, а в някое малко европейско градче- къщите острани бяха потънали в цветя, улиците чисти, кафенетата приветливи. Някакви баби-аристократки провеждаха като че ли седмичната си среща:)



Други седяха на сладки приказки



Върнах се и в своето детство- времето, когато се провеждаше Асамблеята "Знаме на мира"...

Има цяла стена с картини от камъчета, сътворени по "онова" време.


През останалото време поседяхме край басейна в хотела, хапнахме хубаво, четохме книжки и си почивахме. Градината на ресторанта беше също толкова зелена, колкото и цялата местност. Потънала в цветове, фонтанчета и много горски мъх. Бях у дома си:)



И следващия път, когато пътят ми минава оттам, отново ще спра в този слънчев град. Поне за ден...!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Ягодови петифурки

Ягодките в задния двор поруменяха и реших да им дам шанс да ни порадват. Спрях се на варианта за малки петифурки, които да допълнят удоволствието ми от следобедното кафе.




Всички използвани материали за тях са напълно подръчни, т.е. нямам специални формички, с които да работя, затова и крайният резултат е далеч от съвършената визия, но затова пък вкусът им е идеален:)

Продукти за 20-тина броя:

20 ягодки, за предпочитане по-дребнички;
1/2 кофичка заквасена сметана;
3-4 супени лъжици захар;
3-4 с.л. брашно;
1 с.л. какао на прах;
1/2 блокче шоколад;
1 яйце;
1 пакетче желатин;
1/4 пакетче масло;





Приготвяне:

За основата използвах рецептата за шоколадово суфле, с тази разлика, че печенето тук продължи до пълна готовност. За целта смесваме яйцето, половината захар, брашното и какаото и разбиваме добре. Към тях добавяме разтопения на водна баня шоколад с маслото и хомогенизираме.
В отделен съд разтваряме желатина в малко хладка вода, докато набъбне. Смесваме сметаната с останалата захар и разбъркваме с желатиновия разтвор. Изсипваме в подходящи формички ( при мен това се оказа, форма от кутия шоколадови бонбони:)), добавяме по една ягодка във всяка формичка и слагаме в хладилник да "стегне" желатина. През това време в предварително загрята фурна на 200 градуса изпичаме основата в подходящ съд за около 10-15 минути. След изстиването и изрязваме основи за петифурките ( тук работих с малки чашки за ракия), затопляме леко желираните вече сметанови формички и изсипваме върху основата.
Декорираме според ресурсите и въображението ( страдам от недоимък и на двете:-))))

Поради не добро планиране се оказа, че формичките ми са по-малко от материала за тях и се наложи да търся и други варианти. Затова остатъка от сметановата смес изсипах във формички за суфле, които след това декорирах с натрошени бисквитки.




Вкусът обаче е еднакво добър и на двата варианта.


Опитайте ги!

сряда, 22 юни 2011 г.

Оранжево кътче

Лятото официално дойде, а заедно с него и горещините. Търсейки своето местенце из двора за сладка почивка на дебела сянка, газейки в меката зелена трева, набързо импровизирах, създавайки своето лятно оранжево кътче.




Къмпинг оборудването свърши чудесна работа, намърдвайки се близо до латинковата ми градинка :-)




 Чаша студен портокалов сок и всичко е почти готово.




Само книжката и слънчевите очила все още не са пристигнали за да направим този момент вълшебен...

понеделник, 20 юни 2011 г.

Къмпинг

Е, завърнахме се!
Изкарахме няколко чудесни дни на брега на гръцко море. Пътят дотам е изпълнен с гледки на тюркоазени плажове, малки кейове с акустирали яхтички и лодки, закътани заливчета и много синьо и зелено. Мисля, че който и от къмпингите да избере човек, просто няма как да сбърка. Мястото, което ние избрахме-Thalatta Camping на Ситония, е един страшно уреден къмпинг, предполагам както повечето извън страната ни.



Причината да изберем точно този къмпинг- времето е по-топло, има всичко от първа необходимост и не на последно място-за къмпингуването е хубаво да имаш компания, а тя ни чакаше точно там:)
Независимо дали човек е с палатка или реши да наеме къщичка или каравана, остава с впечатлението че се разхожда из обширен и прохладен  парк. Асфалтирани алеи, градини, цветя, детска площадка с дебел тревен килим.




Всичко е направено така че човек да се почувства добре. Плажната ивица и много широка, а самият залив е прекрасен, особено сутрин рано и вечер.






 От единия край завършва със скали с доста причудливи форми.






Заведенията са прилични, предлага се всичко, включително поне 15 вида сладолед, от които аз опитах горчив шоколад, мастика и учудващо вкусния сладолед с кадаиф. Не съм допускала, че тази комбинация може да донесе такава наслада;)




Всичко това се случва далеч от активния сезон и нямаше почти никакви хора, съответно тишина и спокойствието действаха страшно релаксиращо.





И ако в цялата тази обстановка не бяхме взели със себе си малкото едногодишно човече, което така и не свикна с палатката и морето, щях да кажа че се намирам в кътче от рая. По същата причина, за моя огромно съжаление, не успях да снимам нито малките гръцки селца, нито убийствено сините заливи. Но със сигурност ще направим още един опит след година-две. Дотогава оставам с хубавите спомени:)

петък, 10 юни 2011 г.

Море, залив, палатка и надявам се много почивка...



Тази година малко по-рано от обичайното, стягаме куфарите за кратка почивка на морския бряг. Ще събирам слънце, емоции, ще се разхождам вечер по плажа, ще играем с децата и ще събираме спомени.



 Надявам се всичко да бъде чудесно, най-вече времето, защото за палаткуването това е от първостепенно значение. На всички, които остават тук да се трудят, спорна седмица:-)!!!!

вторник, 7 юни 2011 г.

Свежа лимонада!



Отново опит за освежаване на горещите дни. Хубавото е, че напоследък дъждът се бори вместо мен с горещината и всеки следобед не пропуска да ни понапръска.
Лимонът поначало действа доста освежаващо, така че всяка една напитка, с добавен лимон към нея, се превръща в хладно удоволствие. И тъй като през деня не е уместно ( за мен поне) да се набляга на алкохолните напитки, домашната лимонада  е моята любима;-)

Продукти:
3 лимона;
300гр. захар;
около 1литър вода;
2 стръка свежа маточина;

Приготвяне:

Старателно измиваме лимоните с вода и ги нарязваме на дребни кубчета заедно с корите, като се опитваме да отстраняваме семките. Заливаме ги със захарта, добавяме стрък маточина, разбъркваме и оставяме 2-3 часа да престоят. Пасираме получената смес, доливаме вода и прецеждаме. Количеството на водата зависи от индивидуалните вкусове. Аз лично предпочитам наситени такива, затова и съотношението лимонов концентрат : вода е 1:1.
Охлаждаме в хладилник, декорираме със стрък маточина и консумираме. По желание, маточината може да се замести с мента.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Домашен сладолед със зелени смокини и бисквитки

Преди година бяхме на почивка в Кошарица, където местното заведение предлагаше домашен сладолед със сладко от зелени смокини и какаови бисквитки. Всяка вечер, независимо къде вечеряхме, минавахме през въпросното заведение за по един такъв десерт. Нямам представа как го приготвяха там, но аз реших да опитам. Получи се чудесен сладолед-една прекрасна според моите вкусове рецепта, за топлите следобеди. Още повече, че приготвянето и отнема около 15 минути и след като изтърпите да се охлади, можете да се насладите на удоволствието:)



Необходими са:
1 кофичка заквасена сметана;
3 яйца
1-1 1/3 чаша захар;
сладко от зелени смокини;
тъмни бисквитки;


Приготвяне:
Сметаната се разбива с половината от захарта с миксер до разтварянето и. В отделен съд разбиваме яйцата с останалата захар. Добавяме яйчената смес към сметановата и хубаво разбъркваме.  Нарязвяме смокините на дребни кубчета и добаваме натрошени бисквитки. Количеството им зависи от желанието. Слагаме в камера за няколко часа докато "стегне", като първия час периодично разбъркваме сместа, за да се разпределят плодовете и бисквитите равномерно в целия съд. Разбира се вместо смокини, може да се използва всичко, което обичате.