събота, 28 май 2011 г.

Там, където Рила, Пирин и Родопи се срещат



Село Господинци се намира в Югозападна България, близо до Гоце Делчев. Попаднахме там след като видяхме предложението за почивка в вила "Извора"  Любезните домакини ни посрещнаха с топли кифлички и дамаджанка винце, за вечерята. Дворът беше прекрасен, с много цветя и тревичка, а гледката е тази






През него минава река Места, а то е оградено от три от най-хубавите български планини-Рила, Пирин и Родопите, което пък дава почти безкрайни възможности за разходки наоколо. Близостта му до с.Огняново с неговите минерални извори и автентичните села Лещен и Ковачевица го правят още по-интересно, а в същото време в него не се случва нищо „туристическо“, така че човек може да се наслаждава на почивката си. По улиците се разхождат всякакви животни, пъплят баби с каручки и деца на магарета. Разбира се, предлага се домашно мляко, сладко, доматки и всичко друго, което може да се отгледа в един селски двор



Поради възрастта на децата, не се наехме да покоряваме върхове, а решихме да се разходим именно до околните села, а в следобедите се разхождахме из самото село и околностите.




Първият ден изкарахме по басейните на Огняново, които не са кой знае какво, но за сметка на това водата беше топла и всъщност идеята така или иначе беше децата да се забавляват. На следващия ден тръгнахме за Лещен и Ковачевица. Всъщност тези две селца са си доста туристически, навсякъде са разхождат групи с фотоапарати и кръчмите са пълни.






Пътят до тях е доста живописен и има няколко места, откъдето се откриват чудесни гледки.









 Ако трябва да съм честна, далеч по-голямо впечатление ми направи селото, разположено непосредствено преди тях, което е населено от българо-мохамедани, и където човек остава с усещането, че всичко се случва на една улица. Животът там ври и кипи с пълна сила, можеш да видиш всичко: баби в пъстри шалвари, пушещи цигари на пейките пред дома си, жени,перащи килими на улицата, старци в кръчмата на кафе, мъже, цепещи дърва на пътя и деца, ритащи футбол. Страшно много дейности, само на една единствена улица…..За съжаление нямам нито една снимка оттам, тъй като просто минахме с колата, а на връщане бързахме да се върнем в „нашето“ си село.
На третия ден все пак трябваше да си тръгнем.  Домакините отново се появиха с подаръци за изпът, този път плодове и зеленчуци. Решихме да минем по обиколен маршрут, а именно през Доспат, Батак и т.н. към дома. Прибирането ни отне цял ден, защото минавайки покрай язовир „Широка поляна“, реших че искам да го огледам за евентуални бъдещи почивки.




Картата показваше, че пътят го обикаля целия и решихме да не се връщаме по обратния път до главното шосе… Това приключение ни отне 2-3 часа през „вулканични кратери“  и навън се стъмни, в резултат на което дълго време компанията говореше само за мен и се обединиха около идеята, че колкото и хубав да я язовира, там на почивка няма да се ходи….;-))))




четвъртък, 26 май 2011 г.

Цветя в бутилка



Липсата на вази в дома ни, често ме е принуждавала да приспособявам какви ли не съдове за целта-най-често халби за бира;-) Все се каня да си купя и когато се окажа на подходящото за целта място, или съм във финансова неналичност, или съм се разсеяла и забравям и така от доста време не мога да се сдобия със заветната вещ. До онзи ден, когато тръгнах да изхвърлям поредното шише от доматен сос, загледах се в него и реших да пробвам. В интернет-пространството има хиляди идеи как да си направим сами вази, но аз заложих на наличните ресурси, а именно-спрейове за графити ( това е една от страстите на сина ми, с уговорката, че ще "твори" само на подходящите за целта места). Пробвах и автомобилен спрей, но той не е много подходящ, защото ефектът е лъскав и освен това се разтича, а аз предпочитам матово.
Вазите не са шедьовър, но все пак това беше първи опит, без конкретна идея, така че съм доволна от резултата:)


петък, 20 май 2011 г.

Цветна градинка за мама

Мама много обичаше цветята. Със сестра ми често се шегувахме, че у дома трайно се е настанила "Ботаническата градина на Урсула". Когато тя заминаваше накъде, с досада се захващахме да се грижим за тях. Сега, когато изминаха 5 месеца откакто милата ми майчица вече я няма, се опитвам да запазя и продължа това, което тя беше започнала. Взех всички семенца, грижливо събирани, садени и отглеждани с много любов всяка година и ги насадих в моя дом. Някой от тях вече цъфнаха, други тепърва ще ме радват с присъствието си. На сбогуване с нея си дадох обещание, че ще създам  "Градинката на МАМА" и ще науча децата си да виждат красотата в този свят и да я ценят, също като баба им.
Няма да пиша нищо за тъгата, за ежедневните сълзи и за онази част от мен, която си отиде завинаги с нея.... така или иначе, мисълта, че НИКОГА ВЕЧЕ няма да я видя, ме измъчва безкрайно.....

Днес мама щеше да празнува рожден ден....


Градинката е моят начин да благодаря, макар и не навреме на жената, която ме направи това, което съм.
Ще продължавам да живея и ще мисля за теб, МАМО, ... завинаги....



сряда, 18 май 2011 г.

Шоколадово суфле

От една седмица не съм хапвала десертче и днес повече не можах да издържа.Реших да е нещо дребно, което просто да задоволи гладът ми за захар. Спрях се на Шоколадово суфле. Рецептата взех оттук. Намалих дозата наполовина и добре че така направих, защото иначе никак нямаше да е дребно:)


Шоколадът се разтапя на водна баня заедно с маслото. През това време в отделен съд се смесват яйцата, захарта, брашното и какаото. Към получената смес се добавя шоколадът и се разбърква. Изсипваме съдържанието в намазнени формички и печем в предварително загрята фурна на около 200 градуса за 10-тина минути, тъй като ако печенето продължи по-дълго, се изпича и вътрешността, а идеята все пак не е да получим кексчета.

вторник, 17 май 2011 г.

От старо-ново!

Изминалите почивни дни отново се захванахме с проект "От старо-ново". Този път това са пейки.



Направихме ги от изостанал у дома дървен материал, главно от врати и каси. Етапите са ясни: оразмеряване, рязане, сглобяване, шлайфане, запълване на неравностите с кит и лакиране:-) Измайсторихме две къси и две дълги, така че да има за всяка една от страните около масата.
Получиха се чудесни пейки за градината, които издържат пълно натоварване-проверихме ги с весела компания! Така дадохме още малко живот на вратите, които вярно са ни служили с години.



Все пак остана още малко материал, който също ще бъде оползотворен. Една част от нещата вече са почти готови, други са на етап "идея".
Или с други думи това е още един начин да живеем практично, занимателно и удобно:-)

петък, 13 май 2011 г.

За мишките и хората




Онзи ден, "браузвайки" си из пространството, попаднах на ето тази статия, в която авторката ни казва, колко тъпа идея е, обикновеният човек да пише или да прави снимки, защото тези му творби са далеч от професионализма и само затормозяват интелектуалния свят. Обикновено слагам по един коментар отдолу, колкото да изразя своето мнение, но този път някак си не се сдържах. Може и целта да е била точно тази ( голям брой прочитания и съответно коментари). Нямам представа какво е основното занимание на Ани Павлова, надявам се да не е авторството и във vchera.bg, тъй като това означава, че тя прави абсолютно същото, което критикува. Няма и да анализирам нейните статии (макар че под хумора в тях открих само неща, които не харесвам), защото не това е целта ми. Искам просто да погледна през очите на всички онези хора, които пишат и снимат и после публикуват някъде всичко това. И за професионализма. Ако погледнем реално, Великите са само няколко, независимо дали става въпрос за писатели, фотографи, икономисти, учители или специалисти.Останалите са просто добри или посредствени. Това не означава, че от тях няма нужда или че те нямат право да изразяват себе си, без значение дали ще кажат поредната мъдрост, оставяйки своя отпечатък за поколенията. Човек е свободен и щастлив, когато му се дава възможност да прави нещата, които харесва и да ги споделя с другите хора. И когато не му се налага да прави нещата, които не харесва. В този ред на мисли, харесвам всичко красиво, приятно, забавно или остроумно ( по моите критерий, разбира се), появило се в интернет пространството, както и избягвам всичко онова, което не харесвам, което ме кара да мисля само в отрицателна посока и ме натоварва допълнително. И ако един лекар, тракторист или домакиня има някакви допълнителни интереси, отвъд обичайните си задължения, хоби, с което обича да се занимава в свободното си време и да го сподели със сродни души, ...., няма нищо по-хубаво от това. Това със сигурност не е знак, че си е "повярвал", макар че практиката показва, че голяма част от търсените напоследък фотографи и писатели, са тръгнали именно оттам ( Пример).
И за да не задълбавам по въпроса, приветствам всички нормални хора с малки и не толкова големи таланти да продължават да се изявяват пред себе си и онези, които обичат да ги откриват ;-)

вторник, 10 май 2011 г.

Ала-браунис с малиново сладко

Това е една рецепта, която намерих в нет-а. Но поради прехвърлянето ми на нов компютър, тъй като старият легна тежко болен, ми е абсолютно невъзможно да посоча откъде я взех. Вкусът на резултата е чудесен, но мисля че леко прекалих с печенето. Това пък доведе до един леко-карамелен привкус, което ми допадна.
Ето и самата рецепта:

За основата:
2 яйца;
1 чаша захар;
1 ванилия;
1/2 ч.ч. меко масло;
1 черен шоколад;
2/3 ч.ч. брашно;
2с.л. какао;

За  крема:
250 гр. крема-сирене;
3 с.л. захар;
1 яйце;
3с.л. сладко от малини;



Начин на приготвяне:

Внимателно разтапяме шоколада с маслото, до получаване на гладка смес. В отделен съд разбиваме яйцата, захарта и ванилията. След това добавяме брашното и какаото и продължаваме да разбъркваме до хомогенизиране на сместа.Изсипваме съдържанието в намазнена тавичка.
За крема смесваме яйцето, захарта и крема-сиренето. Добавяме сладкото от малини и получената смес изсипваме върху основата. Пече се в предварително загрята фурна (около 200 градуса) за около 30-45 минути в зависимост от фурната. След като изстине напълно се реже на малки хапки, които чуедсно подхождат на сутрешното или следобедното кафе:-)

понеделник, 9 май 2011 г.

Опит за добро настроение

Вече доста време стана, откакто времето навън никак не е благосклонно. Това проваля голяма част от плановете ми, но все още се опитвам да не се разочаровам.
И в тези си опити за добро настроение, слагам една от любимите си снимки, както и малко цветя за шаренко:)





Нека тази седмица бъде успешна за всички!